Ads Top

Римската империя като глобална сила

   Рухването на съперника поставя Съединените щати в уникална позиция. Америка става едновременно първата и единствена глобална сила. Въпреки това нейното глобално превъзходство в някои отношения напомня за предишни империи, независимо от техния по-ограничен регионален обсег... Тези империи основават своето могъщество на йерархия от сателити, васали, протекторати и колонии, докато външният свят като цяло се приема за варварски. В определена степен тази анахронична терминология не е съвсем неподходяща за някои от страните, пребиваващи понастоящем в американската орбита. Както и в миналото, упражняването на американската ,,имперска" мощ се дължи до голяма степен на посъвършената организация, на способността да се мобилизират бързо огромни икономически и технологични ресурси за военни цели, на неясната, но значима културна привлекателност на американския начин на живот, както и на динамизма и на изначалната конкурентноспособност на американските социални и политически елити.

   Империите от миналото също се възползват от тези атрибути. Да вземем например Рим. Римската империя е изградена, грубо казано, за два и половина века чрез неспирна териториална експанзия на север, а после на запад и на югоизток, както и чрез установяване на ефикасен военноморски контрол над цялото Средиземноморско крайбрежие. По отношение на географския си обсег тя достига своята кулминация около 211г. Рим представлява централизирана политическа система и обособена самозадоволяваща се икономика. Неговото имперско могъщество се упражнява обмислено и целенасочено посредством сложна структура на политическа и икономическа организация. Стратегически добре изградена система от пътища и военноморски маршрути с начална точка самият град Рим позволява бързото прегрупиране и концентриране - в случай на сериозна заплаха за сигурността - на римските легиони, разположени в различни градове васали и сателитни провинции.
   По време на зенита на империята римските легиони, разположени в чужди територии, наброяват не по-малко от триста хиляди души - една забележителна сила, която става още по-опасна, като се имат предвид превъзходството на Рим в тактическо отношение, както и способността на центъра да осъществява относително бързо прегрупиране. (Интересно е да се отбележи, че през 1966г. значително по-многобройната по население Америка защитава външните предели на владенията си, разполагайки 296 000 професионални войници извън собствената територия.)
   Римската имперска мощ обаче се дължи също така и на една важна психологическа реалност. Civis Romanus sum - ,,Римски гражданин съм" - е възможно най-висше самоопределение, източник на гордост и желана цел на мнозина. Предоставян в крайна сметка и на хора, които не са римляни по рождение, статусът на римски гражданин е израз на културно превъзходство, оправдаващо мисионерското чувство на имперската сила. То не само легитимира римското управление, но и кара покорените народи да желаят асимилация и включване в имперската структура. Културното превъзходство, приемано за даденост от властниците и признавано от покорените, укрепва по такъв начин имперската мощ.
   Това върховно и до голяма степен неоспорвано имперско могъщество трае около триста години. С изключение на предизвикателствата, отправени на един етап от съседен Картаген и от Партското царство (по източните периферии), външният свят е предимно варварски, зле организиран, способен през повечето време само на спорадични нападения и очевидно по-нисш в културно отношение. Докато империята е в състояние да поддържа вътрешна жизненост и единство, външният свят не може да бъде достоен съперник.
 
Три основни причини водят до рухването на Римската империя:
   Първо, тя става прекалено обширна, за да бъде управлявана от единствен-център, но пък разделянето й на западна и източна половина автоматично руши монополния характер на нейната власт.
   Второ, продължителният период на имперско високомерие води до културен хедонизъм, който постепенно изсмуква волята за величие на политическия елит.
   Трето, ширещата се помпозност подкопава способността на системата да оцелява без социални саможертви, на каквито гражданите вече не са готови. Културният упадък, политическото разделение и финансовата разточителност правят Рим уязвим не само за пребиваващите в съседство варвари.
   Според съвременните стандарти Рим не е действително глобална, а само регионална сила. Като се има предвид обаче характерното за това време усещане за изолираност между различните континенти на земното кълбо, неговото регионално господство е затворено и обособено, без непосредствен или дори по-отдалечен съперник. По такъв начин Римската империя е свят в себе си с ненадмината политическа организация и с културно превъзходство, което я превръща в предшественик на по-късните имперски системи от още по-голям географски мащаб.

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.