Ads Top

Великият архитект на вселената

   За да отворят вратите на братството за хора от различна вяра, те използват обобщителния термин ,,Велик архитект на вселената".
 
   Този термин се използва за висшето същество в масонските церемонии. Той води началото си от Джеймс Андерсън, шотландски проповедник, който живее в Лондон през XVIIIв. На него е възложено да обедини всички съществуващи масонски документи в учебен наръчник, който да се разпространи в ложите. Резултатът, ,,Устав на масоните", е издаден през 1723г.
 
   Андерсън въвежда обобщителния термин, защото според самия си замисъл масонството е убежище от религиозните борби във външния свят. В масонските ложи са забранени дискусиите по религиозни въпроси и той приема алегоричното име, което вече е въведено в обращение от съчиненията на Тома Аквински и Жан Калвин като несектантско названия на висшето същество.
   Макар че приема вярата в Бог, масонството насърчава религиозната свобода и уважава правото на лични убеждения. Обществото защитава определени морални ценности, но ги смята за съвместими с всички религии. Терминът ,,Велик архитект на вселената" е възприет, за да могат представителите на различни вероизповедания да се съсредоточат върху висшето същество, а не върху верските си различния.
 
   Любителите на антимасонски теории понякога използват неопределеността на това понятие, за да аргументират предполагаемата ,,истинска цел" на братството. Повече от век след признанието на Лео Таксил, че неговите разкази за масони сатанисти са измислица, все още ще откриете книги и уебсайтове на християнски фундаменталисти, където се твърди, че почитаният от масоните ,,Велик архитект на вселената" всъщност е сатаната.

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.