Ads Top

ГМО в България

   През 1999 г. беше произведена първата реколта в България от ГМ-царевица, устойчива на хербициди. Според международни източници през 2004 и 2005 г. у нас не е произвеждана ГМ- царевица.
   През 1999 г. на площ от 300 дка са засети и първите ГМ-каргофи, устойчиви на колорадския бръмбар. Но по това време липсва закон за ГМ-храните и България започна експерименталното производството на семена на една от найголемите производителки на ГМО - Монсанто. След дълги дискусии през 2005 г. парламентът прие закона за ГМО, който по отношение на регулирането до голяма степен отразява европейското законодателство, но не засяга процедурите за одобрение и контрол, както и проследяването и етикирането на ГМ-храните. Законът е критикуван от неправителствени организации.
   Проверките на регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве откриха в някои брашна - царевично и соево, в пуканки и колбаси, българско производство, ГМ-добавки. На практика беше ясно, че всеки разрешен в ЕС ГМ-продукт може да се допусне и на българския пазар. Това бяха няколко хибрида ГМ-царевица, соя, рапица, за които специалистите твърдяха, че се използват за производството на някои преработени храни като шоколад, сосове, дресинги за салати, инстантни супи, тестени изделия, сладкиши. Един вид сладка ГМ-царевица беше разрешена за директна консумация.
   Както беше споменато, в България проблемът с ГМО е свързан с етикирането, подобно на проблема с екопродуктите. Вносните продукти не съдържат етикети с подвеждаща информация според една фондация за биологично земеделие.
   Но се оказа, че българският народ хапва генномодифицирани храни и напитки под прикритие. Десетки видове тестени, месни и шоколадови изделия, бира, кисело мляко, олио, синьо сирене и хляб, които съдържат ГМО, не се разпознават, защото на опаковката липсва задължителната информация, че съдържат ГМ- добавки. Това е изводът от анализа на различни видове храни в България. Въпреки че санкцията е от половин милион лева, едва ли има наказани производители. По принцип Законът за храните у нас е много либерален и за храни с ГМО под 0,9% не е задължително да е отбелязано на етикетите.
   От ГМ-царевица се произвеждат още брашно, грис, масло, нишесте, гликоза, които се влагат в консервирани храни на зърнена основа, инстантни супи, майонеза, тестени изделия, сладкиши. ГМ-соя се използва за производството на растително масло, соеви сосове, тофу, гранулата и лецитин, които присъстват в шоколада, сладкарските и тестените изделия, колбасите и каймата. Семената на ГМ-рапицата се използват за производството на олио.
   ЕС въведе строги изисквания към етикирането на ГМ-храните и това трябва да се приложи и в България. Предварително опакованите ГМ-продукти трябва да имат етикет със следното съдържание: „Този продукт съдържа генетично модифицирани организми” или „Този продукт съдържа генетично модифициран... (име на организма)”.
   Ако храните не са предварително пакетирани и се предлагат в ресторанти, болници и пр., означението трябва да бъде близо до мястото, където са разположени. Това се отнася към етикирането и на високо рафинираните продукти като олио, извлечено от ГМ-царевица, или захар от ГМ-захарно цвекло.
   В момента Законът за генетично модифицираните организми премина на първо четене в парламента. Депутатите разрешиха у нас да се отглеждат ГМтютюн, лоза, памук, маслодайна роза, пшеница и всички зеленчукови и овощни култури. Екоминистерството твърди, че това е изискване на ЕС.
   Преди да приключим тази книга, научихме, че България е за либерализацията на ГМО и че текстът за 30-километровата буферна зона като защитна мярка срещу ГМО в териториите около „Натура" отпадат. Един информационен сайт твърди, че обявеното заседание на комисиите по земеделие и екология е скрито от журналистите. Представители на неправителствени организации попитаха на какво основание в проектозакона се променят и заличават текстове, които се отнасят до освобождаването на ГМО в околната среда. 30-километровата буферна зона като защитна мярка срещу териториите с ГМО около „Натура" (която в сегашния текст на закона отпада) би гарантирала на страната защита от оглеждането на ГМ-култури. И все пак специалисти се надяват, че след приемането на закона разрешителни за отглеждане на ГМО ще се издават трудно. Либерализацията според закона няма да засяга пряко храните, а освобождаването на на ГМ-културите в околната среда. Абсолютната забрана за някои видове култури и територии напълно ще отпадне. Като цяло се оказва, че България не разполага с никаква стратегия за това как ще се развива отглеждането на ГМ-културите вбъдеще и какви мерки ще се вземат при евентуална опасност за здравето на българите. Един политик твърди, че е подлаган в парламента на много сериозен лобистки натиск за либерализация по отношение на отглеждането на ГМО. Едва ли някой може да се съмнява, че зад този натиск стои американската корпорация Монсанто, най-големият производител и търговец на ГМ-семена и хербициди. Транснационалните компании отдавна финансират журналисти, политици, бизнесмени в пътуванията им в различни страни - САЩ, Сърбия, Бразилия, където са се запознали с освобождаването на ГМО в околната среда.
   В досегашния закон има член, който забранява освобождаването в околната среда на тютюн, маслодайна роза, пшеница, всички зеленчукови и овощни култури, друго положение засяга разстоянието на ГМ-посевите от защитените територии от „Натура 2000". Тук става дума за безопасното разстояние от ГМплощи до чистите посеви, незаразени с ГМО. Посочената по-горе 30- километрова буферна зона ще отпадне и решенията ще се вземат поотделно за всяка култура. Според неправителствени организации в България в закона ще се премахнат законовите ограничания и забраните и ще се даде правото на изпълнителната власт да забранява по една по-либерална процедура. Политиците се оправдават със законодателството в ЕС.
   Но се знае, че Австрия, Гърция, Унгария, Франция, Люксембург и Германия са забранили употребата и продажбата на позволената ГМ-царевица MON810BEC.
   Според експерти ЕС е решил да либерализира ГМО под натиска на Световната търговска организация, но все пак има вратичка, чрез която всяка държава може да се предпази. Всичко е в ръцете на изпълнителната власт.
   През 2004 г. в България беше създадена Националната лаборатория за контрол на генетично модифицираните храни към столичната РИОКОЗ, с цел да задоволи нуждите от изследване на храните в България за наличието на ГМорганизми. Анализите се извършват със съвременна техника, едно изследване продължава 3-4 дни, изисква се персоналът трябва да бъде висококвалифициран. Лабораторията изследва следните видове продукти:

   1. Соя и продукти, съдържащи соя като: соево брашно; соеви гранулата (изолати/концентрати), предназначени да се влагат в колбасите; колбаси за наличието на модифицирани соеви съставки в тях; соеви аналози на месото; соево мляко, сирене "Тофу", кашкавал, пастет и пр.; соев лецитин; вафли и шоколадови изделия за съдържание на соев лецитин, произведен от генетично модифициран материал.

   2. Царевица и царевични продукти като: царевично брашно; качамак; царевичен хляб; царевичен чипс/снакс; попкорн.

   3. Ориз и оризови продукти.
   През 2004 г. изследванията показват наличие на ГМО в следните храни:
   Царевичен тостерен хляб „Златна Добруджа" с над 2% ГМО.
   Корнфлейкс „Оликорн" е над 2% ГМО.
   През 2005 г. ГМО са открити в храните: Корнфлейкс царевичен с 1,33% ГМО, царевично брашно „Мако" тип 800, над 2% ГМО, телешки колбас „Кики" с 0,91% ГМО, кренвирши „Кики" над 2% ГМО, кюфтета за скара „Дидо" с над 2% ГМО, кебапчета на скара „Дидо" - над 2% ГМО, траен колбас „Бургас" - над 2% ГМО.
   В изследваните през 2007 г. храни са открити ГМО в следните: варена наденица „Народна" - 0,95% ГМО, колбас „Камчия" - над 2% ГМО, салам „Народен шпек" -1,17% ГМО, колбас „Хамбургски" - 1,74% ГМО, царевичен снакс, внос от Румъния, над 2% ГМО, царевичен грис - 0,99% ГМО, царевичен хляб - над 2% ГМО.
   През 2008 г.РИОКОЗ откри ГМО в следните храни: вафли „Лачита" - над 2% ГМО, минивафли "FAMILY" - над 2% ГМО, хрупкава вафла „Кредо" - над 2% ГМО, лецитин течен - над 2% ГМО, телешки колбас - над 2% ГМО, траен варенопушен салам „Добрич" - над 2% ГМО, пражки кренвирши - над 1,28% ГМО, салам „Пловдив" - над 2% ГМО, карловски луканкови пръчици - над 2% ГМО, варена наденица - над 2% ГМО.
   През 2009 г. наличието на ГМО е установено в следните храни: кренвирши над 2% ГМО, шпек „Народен" - над 2% ГМО, сурови кебапчета - над 2% ГМО, кебапче от свинско месо - над 2% ГМО, сурова наденица „Елит" - над 2% ГМО, сух шпек - траен варено-пушен салам „Витамес" - над 2% ГМО, колбас „Камчия" 1,98% ГМО, соев лецитин - над 2% ГМО, соеви гранулата - над 2% ГМО.
   Анализ на здравното министерство за периода 2004-2008 г. показва, че при произволно избраните хранителни продукти на пазара, между които месо и вафли, около 10% съдържат над 0,9% ГМ-съставки. По закон това количество трябва да се отрази на етикета, но това не се извършва от производителите. Гении мутации в царевицата са открити в Шуменаска област в изследване, поръчано от Обществения център за околна среда и устойчиво развитие на независимата акредитирана лаборатория на СЖС-България ЕООД във Варна. Неправителствени сдружения твърдят, че през 2008 г. в България няма издадено нито едно разрешение за отглеждане на генномодифицирани култури.

Има ли насаждения с ГМ-култури в България

   По време на прехода към България имаше интерес от водещи компании, производителки на ГМО в света. Има данни, че през 1999 г. са издадени разрешения за ГМ-царевица за 130 хиляди дка, през 2000 г. - за 190 хиляди дка, през 2001 - за 64 хиляди дка, през 2002 - за 22 хиляди дка, през 2003 - 21 195 дка. Преди години заводът за нишесте в Разград „Амилиум" произведе продукция с ГМО и не я реализира. Няма данни колко са полевите опити със слънчоглед и тютюн, но големите купувачи на българския тютюн Phillip Morris, BritishAmerican Tobacco и Reestma заплашиха, че ще спрат да купуват тютюн, ако страната ни произвежда ГМ-тютюн.
   В България има 28 регионални инспекции за опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ, преди ХЕИ), които вземат проби от храните в супермаркетите, търговската мрежа и производителите на храни. Пробите се изпращат в Столичната РИОКОЗ, която извършва лабораторни анализи за наличието на храни, произведени от или с ГМО. От 2004 г. лабораторията на столичната РИОКОЗ разполага с модерно оборудване за анализиране на храните за съдържание на ГМО-съставки. През 2006 г. са анализирани около 200 проби, през 2007 г
   До юни 2007 г. в България не е постъпвало заявление за пу- i капе на пазара на ГМ-храни, но това не означава, че ги няма на пазара, а точно обратното. Понеже ГМО са в списъка на разрешените за продажба в ЕС, последица за фирмите е само да отбелязват на етикета, че съдържат ГМО.
   През 2007 г. в тест, извършен от неправителствена организация, бяха открити следи от ГМО в редица масово употребявани с I оки на българския пазар - сред тях доматени пюрета, лютеница, кетчуп, консерви. Следите от ГМО в тях са заради добавената в тях соя.
   По данни на Асоциацията на земеделските производители в I > България общо около 80% от фуражите от ЕС са генномодифи- п,11 рани.

Някои наболели въпроси

   Защо след извършен тест РИОКОЗ няма навика да споменава кои са фирмите, вложили ГМО в произведените от тях продукти? Оказва се, че 79% от хората дори не знаят дали купуват храна, съдържаща ГМ-съставки. Дали само медиите филтрират наименованията на фирмите и търговските марки или и държавните институции имат този нездравословен навик? Когато плащаме данъци за съществуването на РИОКОЗ, се надяваме поне да ни дават информацията, за която си плащаме.
   Фактът, че ГМО-продуктите са по-евтини от конвенционалните или от биопродуктите, използва ли се от страна на фирмите, които прохождат на пазара и имат слаба потребителска култура.
   България ясно изрази становището си по отношение на ГМ- храните. Природозащитниците от Гринпийс често организират протести около сградата на ЕК срещу генномодицифицираните семена и храни. Заедно с още 11 страни българите искат да имат право да забраняват генномодифицнраните семена за посев на своя територия. В списъка са освен България още и Австрия, Кипър, Гърция, Унгария, Ирландия, Литва, Латвия, Малта, Холандия и Словения.
   Председателят на ЕС Жозе Мануел Дурау Барозу, който е привърженик на разрешаването на ГМО заради опасения от жалби на Световната търговска организация, беше притиснат в опи¬та му да наложи отглеждането на култури от MON81G.
   У нас в момента се провежда българско-австрийски проект за контрол на генномодифицираните, облъчените и новите храни и химикали, финансирани от ФАР, проектът е на стойност 1,5 милиона евро и по него са обучени около 150 души - инспектори и персонал за лабораториите за изследване на такива продукти.
   Гърция се обяви за зона, свободна от трансгени, там отглеждането на ГМО е под строга забрана. В Сърбия е въведена съдебна отговорност за нарушението на правилата за маркировката на ГМ-продуктите. В момента Турция подготвя нов закон за затягане режима за ГМО, което е заплаха за американския агро- бизнес. Преди няколко месеца в Турция отмениха забраните за ГМО и американския внос на ГМ-култури за страната надхвърли 1 милиард долара. Но земеделското министерство на Турция обжалва в съда решението за отмяна на забраните, поради което ще се появи нов закон за биологичната сигурност на страната. Експерти наричат днес ГМО биологично оръжие.

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.