Ads Top

Значението на петрола за съвременния свят

   Както показва историята, човечеството не е живяло в мир и светът открай време е бойно поле на постоянни войни и конфликти. Очевидно, стремежът към регионална и глобална доминация се оказва прекалено силен, за да бъдат избегнати и нямаме никакви основания да смятаме, че XXIв. ще бъде изключение от правилото.
   Сред основните причини за войните винаги е било желанието за контрол над по-големи територии, природни и човешки ресурси, както и извличането на оптимални ползи от него. Откакто Фарадей и Максуел ,,подаряват" на човечеството електричество, а Хенри Форд конструира първия двигател с вътрешно горене, войните все по-често се свързват с проблема за енергийните ресурси, с което са били съвсем наясно и политиците, разпалили навремето Първата и Втората световни войни.
   Нямаме особени основания да смятаме, че ако в света наистина избухне нова световна война (както твърдят някои), основна причина за нея отново няма да бъде битката за ресурси и най-вече, за енергоносители. През изминалия XXв. петролът е наричан ,,кръвта на войните", имайки предвид необходимостта от по-голямо количество петрол за успешното осъществяване на военните кампании на страните. Постепенно обаче, ролята му се променя и виждаме,че икономически развитите държави днес са изключително силно зависими от вноса на енергоносители и се нуждаят от наистина огромни ресурси, за да поддържат темповете си на развитие. Гарантирайки си достъп до световните ресурсни запаси и лишавайки от тях своите геополитически съперници, един или други държави могат успешно  да осъществят стратегията си за разширяване на собственото си политическо и икономическо влияние.
   Това обаче създава сериозни заплахи, чиито отговор в бъдеще могат да станат петролните и газови войни. Основната цел на зависещите от вноса държави е получаване на по-сигурни гаранции за доставките, което обаче може да стане само по един начин - като се оспори националния суверенитет на страните, където са съсредоточени основните запаси от енергоносители.

   Поради нарастващото значение на нефта, в световната икономика възникват много конфликти между държави, заинтересовани от ,,черното злато". Известният аналитик Майкъл Клер, автор на книгата ,,Войни за ресурси", твърди, че днес петролът е една от най-жизнено необходимите суровини за функционирането на икономиката на една страна и битовото ежедневие на отделния човек. Той е основен фактор за световната и национална сигурност и както се посочва в проучване на Института за национална сигурност, изготвено за Пентагона: ,,Националната сигурност на една държава зависи от успешното й участие в световната икономика", което означава достъп до ресурси, най-вече енергийни суровини, осигуряващи функционирането на икономиката.

   По оценки на аналитиците от компанията ,,Amoco", на територията на държави от Близкия изток, се намират две трети от всички световни запаси на нефт и именно поради това Персийският залив винаги е бил и продължава да бъде източник на голямо политическо напрежение, свързани с търсенето на резервите на петрол, сочат, че Персийският залив отговаря за една непрекъснато нарастваща част от световните достави на петрол. Ето защо анализът на външната политика на САЩ към близкия Изток показва, че външнополитическите и военни действия са насочени към една единствена цел: осигуряване или контрол над основните енергийни ресурси от нефт и природен газ, жизнено необходими за запазване на американската лидерска роля в света. Те се оказват в сложна ситуация, тъй като са едни от най-големите потребители на енергоносители на Планетата и са прунудени да внасят все по-голямо количество от чужбина и най-вече от Персийския залив.



   Днес, комплексността на световната нефтена търговия, прави повечето индустриализирани райони по света зависими във все по-голяма степен от близкоизточния петрол, което превръща региона в център на световния стратегически интерес. Поради своето местоположение и стратегическо значение, Близкия изток играе важна роля в международните отношения и именно тук се ,,събират" интересите на Великите сили, и се водят едни от най-решаващите битки - 8-годишната война между Ирак и Иран (1980-1988г.) инвазията в Кувейт през 1990г., операция Пустинна буря през 1991г., както и войната срещу Саддам Хюсеин през 2003г. Към тях трябва да се добавят и продължителните терористични акции, които и днес продължават да взимат своите жертви.
   През XXв. страните от Персийския залив са свидетели на коренна промяна в геополитическия си статут и икономическо развитие, което се дължи на един единствен факт - наличието на огромни залежи от петрол в и около басейна на Персийския залив. Определяща роля за развитието на Близкоизточния регион играе ОПЕК (Организацията на страните износителки на петрол), чиято дейност е насочена към засилване на колективната защита на интересите на страните-износителки на петрол, към поддържане на единни цени на петрола, към увеличаване на печалбата от неговата реализацията на световния пазар, както и към поощряването на националния добив на петрол и на националното изследване на залежите. ОПЕК се състои единадесет страни - Алжир, Индонезия, Иран, Ирак, Кувейт, Либия, Нигерия, Катар, Саудитска Арабия, ОАЕ и Венецуела, чието общо производство съставя около 40% от световното производство на суров петрол.
   Тези единадесет страни държат общо повече от три четвърти от доказаните резерви на петрола в света. Изглежда петролът ще продължи да бъде една от стратегическите енергийни суровини и фактор ,,номер едно" в глобалната енергийна сигурност. За много от развиващите се държави именно  ,,черното злато" е основен източник за доходи; основно национално богатство, а за индустриалните държави - и суровина за техните икономики.


Няма коментари:

Предоставено от Blogger.