Ads Top

Нека желанието ти се изпълни

  Казва духът от лампата, когато я потъркахме, а в Новия завет пише ,,Искайте и ще ви се даде!"
  Принципът винаги е един и същ. Проблемът е само, че повечето от нас не знаят как да се молят. Защо не знаят? Защото наистина не знаят кои са, защо живеят на Земята и за какво да се молят.
   Ако някой се моли лошо, резултатът няма да е добър. Лошо ли се молиш, лошо получаваш. Причина - следствие!
   В случая аз мога да ви ориентирам в тази посока и да подтикна любопитните към по-дълбоки изследвания.
   Някой си мисли: ,,Да бе, ако беше толкова лесно..."
  Не съм казал, че ще е толкова лесно! Каква е цената на свободата? Не само финансовата, а и на духовната? На мен лично моят живот ми е скъп. Ако Вие допускате всеки ден да ходите до фабриката или бюрото със стиснати в джобове юмруци и да вършите работата си, която е всичко друго, но не е и интересна, изборът си е Ваш. Ако карате кола, която не ви харесва, изборът си е Ваш. Ако за вас не е от значение, че се скапвате от човека насреща, или че колегите ви общуват тъпашки, моля, изборът си е Ваш.
   Много хора рано осъзнават, че не биха си причинили това и вслушвайки се в себе си, разсъждават, вземат решения, работят много и днес вече са самостоятелни и изпитват радост от дейността си.
   Всички го можем! Бъдете смели и рискувайте нещо. Какво ще загубим? Неща, които така и така няма да вземем в отвъдното - от там идваме голи и голи ще си заминем.


 Не трябва ли да гледаме като на  голяма възможност, че сме на тази планета, и да използваме съзнателно всеки ден за творческа дейност, самопознание и самонаблюдение, за да разберем по-добре живота? Не трябва ли да използвам възможността да научим житейските закони и с така възникналото разбиране да вземем участие в проекта на божественото и да действаме конструктивно?
  Нека мислено се върнем в детството си, в нашата младост, когато сме били малки. Какво сме си пожелавали тогава? Не сме ли искали да станем велики, известни или такива, които помагат на другите - например добри феи или благородни рицари?
   А днес? Седим полузаспали до типове, които всъщност едва издържаме, или работим като лекари и предписваме на пациентите лекарства, за които се знае, че имат сериозни странични ефекти, но получаваме комисионна от производители...; или за да получим ролята, лягаме с продуцента...
   Какво е общото? Знаем какво: имате чувството, че обезобразявате душата си (още по-брутално ,,продавате душата си"). Предадохте единственото, което Ви е дал Бог и за което трябваше да внимавате. Свободата си, свободната си воля!
   Смятате, че това са тежки присъди? Не падайте толкова бързо в собствения си съд. Как мислите, че ще се почувствате, когато в отвъдното заедно със своя ангел-хранител и с духовното си семейство наблюдавате земния си живот? А после духовният Ви водач попита:
И така, какво направи? Имаше толкова таланти, но влезе в тази фирма само от страх, че животът ти нямаше да е подсигурен? А искаше да ставаш доктор и да помагаш на хората... Защо офейка?

   Когато някога отново се приберем в отвъдното, ще е твърде късно и ще се срамуваме, че не сме използвали шансовете си, да, че твърде често сме офейкали. Ще трябва да чакаме да се преродим и отново и отново сами да започнем да се учим като деца. Не е ли по-практично сега, след като вече сме тук, и училището е вече зад нас, да вземем най-доброто от живота?
   Ами страхът от смъртта?
   Страхът от смъртта е само един от многото страхове.

   Често страхът от живота може да е по-голям! Например много хора се страхуват да кажат мнението си за партньора, за шефа или за политическата система и за щастливите господа в сянка. Липсва смелост за професионален обрат или за разделя с партньора. Страхуваме се да напуснем родината си и да последваме привлекателни предложения - въобще ни е страх от промяна. Липсва смелост и готовност за риск. А страхът да сме сами? Страхът от дълбокото и високото, страхът, че за някого се говори зле; страхът от загуба на пари, собственост, да може би дори на дете или на член от семейството; страх да променим светогледа си и да направим това пред колегите си... Хората се страхуват да не отидат в ада, дори на небето, страх от откази, от болест, от болка, от възраст, от разочарование, от подигравки или да не би да ги вземат насериозно, или че повече няма да ги обичат, или ще им изневерят...


   Не се ли страхуваме всичко ние от нещо или някого? И то най-често необосновано? Страхът, и това трябва да го знаем, е най-силното средство за манипулация - както телесна, така и духовна. Чрез него хората могат най-добре да бъдат контролирани и управлявани (гневни богове, безработица, данъци, крах на борсата, самотна и още стотици, най-вече интимни страхове).
  С духовното пробуждане  - разбираме (познание) ясно решение и действие - малко по малко страховете изчезват. От ключово значение е да научим нещо за живота преди и след смъртта, за да можем сам по себе си смисълът му да стане по-ясен. Важно е също да слушаме добре какво разказват децата ни за отвъдното, за финия свят и смисъла на съществуването, защото така страховете намаляват. Ако знаехме, че в духовния свят имаме ангел-хранител, духовен водач и безброй приятели, които са с нас, които ни пазят и активно ни подкрепят, защо тогава да изпитваме страх вместо радост? Виждате ли колко е важно да проучим из основи тези елементарни въпроси Откъде и Накъде?
   Ако ги зададем, може да се окаже, че е добре, че сме се разочаровали от много ситуации, условия и връзки, лични или професионални. Разочаровани от това, че бихме могли да живеем съвсем иначе. Учудваме се, че толкова дълго сме скромничели, Е, и? Именно за това сме разочаровани, т.е. очарованието си е отишло! Тогава най-накрая ясно ще разберем, че виждаме не това, което искаме да видим, а как наистина изглежда реалността, дори от това понякога да боли.

Да захвърлим старите дрипи означава: да ги изоставим и да се пробудим за настоящето, за да не изпадаме повече в подобни измамни ситуации. Да продължим да живеем и да намерим съмишленици, които не мамят. Фиксацията в старите спомени и страдания не върши работа, те така и така нищо не могат да променят, нека погледнем напред. Всъщност, няма защо да се страхуваме от нашия съюзник смъртта, той е симпатичен младеж


   . През 2002г. си бях внушил, че на всяка цена, трябва да си купя спортна кола. Речено-сторено. И бях доволен. Междувременно беше настъпила есента, когато сънувах странен сън. Намирах се в дома на родителите си, а един мъж, целият в черно, седеше срещу мен. Той беше доста блед, но голям и мускулест и ми се усмихваше. След това ми показа как взема душите - т.е. как ги превозва от тук до отвъдното - но не го коментира. Първата душа, която ми показа, беше на непослушно малко момиче, което някаква жена блъснала надолу по стълбите. Той взе душата на момичето - очевидно, когато бе мъртво. Аз видях как тя премина в един отвесно намираш се светлинен кръг и изчезна (подобно на звездната порта в холивудския ,,Старгейт"). Втората през светлинния кръг мина душата на един набит господин на средна възраст, за когото мъжът в черно не ми каза нищо. И така, аз гледах този черен мъж и го попитах дали той е смъртта, при което той се засмя и кимна. На въпроса ми защо взе онзи мъж, който изглеждаше твърде добре, получил отговора: ,,Той ще се яви на генерална поправка." След това ми се усмихна, пое ръката ми и ме прегърна сърдечно, обърна се и изчезна.

    Когато се събудих, естествено бях прекалено възбуден. ,,Як тип", помислих си, ,,Трябва да направя едно интервю с него и да ги питам как се чувства, когато взема душите, дали лично е виждал шефа..."

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.