Ads Top

Терористи глобалисти

   ,,Самоубийствен е пътят, по който, изглежда, е тръгнал човешкия вид, Ето защо вярвам, че свободният, търсещ ум на човека е най-скъпоценното нещо на света. И аз ще се боря тъкмо за тази свобода на съзнанието да се движи ненасочвано в посоката, която се избере. И ще се боря против всяка идея, религия или власт, които ограничават или унищожават индивида. Защото, ако тържеството на човека може да бъде убити, значи ние сме загубени."
,,На изток от Рая" , Джон Стайнбек 

   Една нощ се събудих в пет часа с мисълта: Защо разглеждам пионките преди да съм проучил играта? И се сетих, че всяка игра, има правила, наложени от създателите й - в случая не хората, които извършват терористични актове, а техните подбудители, йерархичните им мотиватори. Изучаваме причините за тези самоубийства (плюс убийства), но рядко се замисляме, не само, какво кара тези хора да си слагат ръцете под камъните (социални, личностни, семейни или невропсихологични причини), а какво движи техните повелители, ,,братята" им водачи, да искат отмъщение или да раздават правосъдие? Или просто се стремят към завоалирано завземане на ценните ресурси?

   От тук идва следващият реторичен въпрос: Дали реално искат единствено ,,отмъщение" или този рефрен систематично се внедрява като мотив само в главата на ,,изпълнителната власт" в ,,правителството" на тероризма - марионетките? Дали всъщност мотиваторите и създателите на такива групи не са просто изключително хитри, манипулативни и власт-искащи личности, с нарцистичен уклон?
   Така или иначе, в потенциален лидер в техните среди, може да се превърне само някой който притежава гняв, комуникативни умения, способност за убеждаване и безпадонност, скрити под маската на изкривено-религиозните канони.

   Как изглежда ,,Лидерът на тероризма"?

   Макар често да бъдат подценявани, лидерите, стоящи начело на терористичните организации и клетки, са хора, притежаващи редица качества и умения, присъщи за познатите ни лидери извън лоното на радикализма. Направените психологически профили показват, че основните умения, които фундаменталистите следва да притежават са: колективистична ценностна система; те трябва да могат да изграждат и да поддържат организационна рутинност, да контролират потока на комуникация, да поставят цели на последователите си и най-вече - да отклоняват конфликтността както в групата, така и по отношение на външни за организацията мишени, защото първият признак за разпад на една терористична организация е именно фрагментирането на отделни конфликтни елементи вътре в самата група.
   Поради това, принципът ,,разделяй и владей" бива обърнат в другата полярност, а именно: ,,обединявай и владей".

   Не би било погрешно да се каже, че много от водачите на терористични групи са добре образовани хора, способни да правят сложни политически анализи, мотивирани от своята религиозна идеология или в следствие от конкретни властови териториално-материални цели. Що се касае до религиозно и идеалистично мотивираните терористи, то те са в пъти по-опасни, тъй като са склонни да използват оръжия за масово унищожение в преследване на своята мисия на ,,месии" и при осъществяването на собствените апокалиптични пророчески визии за бъдещето на света.
   Обичайната ахилесова пета на лидерите терористи обикновено се състои в това, че те не могат да допуснат друг лидер в системата си, тъй като такъв човек по-всяка вероятност би могъл да се опита да ,,узурпира трона". За да се избегне подобна ,,трагика", терористът-водач най-често се обгражда с интелигентни, но по-малко амбициозни и инертни личности, които му служат като помощни инструменти и крила, които, ако не се наложи да може да отреже по всяко време. Ето защо нивото на интелигентност на лидера определя до известна степен и ,,творческия" живот на терористичната му група.

   Според проучвания правени на атентаторите малка част от извършителите на терористични нападения имат реален психологически проблем. Нещо повече, заради групови интереси, хора с подозрително поведение, с психопатски или социопатски тенденции, биват изтиквани от групата. Тогава, как бихме могли дори да си представим, че лидерите на терористични групировки или просто водачите на техни клетки, биха могли да имат психически проблем?
   Логиката за това почива на схващането, че един терорист не бива да предизвиква излишно внимание в социална среда, за да може да изпълни своята задача невъзпрепятствано. Оказва се, че един на пръв поглед здрав разум, настроен като калкулатор-завоевател, с добра емоционална интелигентност, но висока нужда от материални и Его-придобивки, може да изгради отлична система за манипулиране. Особено на емоционално податливи индивиди; хора от нисшите прослойки; инвалиди, с починали роднини и недобре изразявана траурна реакция включваща стаяване на мъст; религиозни личности, чести посетители на храма и склонни към съвместни религиозни действия; интроверти, имащи нужда от социална група, и към която дори да се почувстват принадлежащи.
   Лидерите притежават отлична интуиция и познания за това как най-лесно да задействат подсъзнанието у масата от хора и да събудят внедрените във всеки инстинкти за територия и самосъхранение - т.нар. ,,парохиален алтруизъм" (преданост към своите и ненавист към чуждите).
   Тоест - поведението на терористите - самоубийци, може да се сметне за крайна форма на саможертва в името на общото благо, като агресията към иноверците или просто чужденците, стои в центъра на идеята.

   Ролята на колективистичното мислене в тероризма не е малка. Проведените в различните страни изследвания недвусмислено показват, че мюсюлманите, които имат по-колективно мислене, са по-склонни да подкрепят терористични атаки срещу американците, отколкото тези с индивидуалистичен уклон. Открито е още, че колкото по-ниско е нивото на личния житейски успех на един индивид, толкова е по-голяма и склонността му да приема колективистични принципи и да се отдава на идеята за атакуване и агресия към различните от него.
  
   Специалистите предполагат, че присъединяването към терористични групировки, вдъхва и усещане за сигурност и защитеност у членовете й. Но да се определи в пълната му конкретика, какво кара хората да извършват терористични актове, не е лесна задача. Като се има предвид комплексността на тероризма като че ли остава по-развита в своята теоретична посока, отколкото в практическите измерения и приложения на строгата наука. Все пак, психолозите се опитват да съберат логичните парченца от пъзела на информацията. Намират за по-полезно тероризмът да се разглежда в светлината  на политическата и групова динамика и процеси, отколкото като индивидуалистични такива.
  Както и предполагат, че като основа на разсъжденията на извършителите на терора е по-добре да се поставят универсалните психологически принципи, като: подсъзнателният страх от смъртта и нашето желание да сме значими личности със смисъл и значима цел в живота. Именно това може да обясни някои на пръв поглед странни аспекти в терористичните актове.

   Психологът Tom Pyszczynski, заедно с колегите си Jeff Greenberg и Sheldon Solomon, развива ,,Теория за управление на терора", която сочи, че хората използват културата и религията, за да се защитят от страха от смъртта, който лежи във всеки един от нас на границата на осъзнаването. Други проучвания пък показват, че мотивирането на индивида да съзерцава съзнателно смъртността си, увеличава неговото желание да участва в жизнения цикъл.







Няма коментари:

Предоставено от Blogger.