Ads Top

   Бернар от Клерво някога казал: ,,Животът е хубав, победата носи слава, но ще по-добре е да умреш като светец. Войникът на Христов убива невъзмутимо, но още по-сигурно ще умре."
   Ако искаме наистина да разберем Ордена на тамплиерите, би трябвало да погледнем от тази гледнаточка.
   През 1120г. Юг дьо Пайен събрал деветима рицари от Бургундия и Шампания, за да защитава поклонниците по опасните пътища към Светите места. Крал Балдуин II част от своя палат - стъпил върху основите на Соломоновия храм - на ,,Бедните Рицари на Хрис", както се наричали тогава. На това място до днешната митрополитска скална църква общността построила своя манастир и скоро завоювала добра репутация. Към 1126г. членове на новата организация пристигнали при Бернар от Клерво във Франция с молба да изработи подходящи правила. Под неговото влияние те се придържали към бенедиктинците и в крайна сметка надделели по-скоро монашеските, отколкото рицарските принципи. Но тамплиерите не били монашески орден, който заимствал идеалите на пътуващите рицари кръстоносци, а рицарски орден с монашески правила. През 1128г. той бил признат от църковния събор в Троа, Бернар от Клерво станал ревностен негов покровител и инспирирал неговите норми, а публикацията му ,,De laude novae millitiae" дава повод на мнозина млади европейски благородници да носят бялата мантия с червения кръст - униформата на ордена.
   Тамплиерите нямали никакви благотворителни амбиции. Те основали чисто военна бойна организация. Сведенията за ролята на малкото италианско княжество Себорга в основаването са ограничени. През 950г. граф Гуидо предоставил на бенедиктинците крепостта в Лерино и църквата ,,Свети Михаил" във Вентимиля с обширна територия, а през 1079г. Себорга е призната и провъзгласена за княжество в Свещената Римска империя, а през 1118г. става първата и единствена суверенна държава на цистерцианците. От 1995г. тя има нова, избрана от народа конституция.

   Най-голямата тайна на рицарите тамплиери обаче произлиза от името на организацията: ,,Орден на бедните рицарите на Христос и на Соломоновия храм при Йерусалим". Тук - както е при масоните - отново имаме знак за ,,храма на Соломон". В масонството това обозначение означава много повече от малката и скромна молитвена сграда, описана в Библията.

   В Библията четем, че Соломон по неизвестни причини се нуждае от девет служители за своя храм. Интересното е, че тамплиерите започнали своето начинание също с деветима рицари. Подобно нещо се случва днес и сред масоните. При определено учредяване или ново начало са необходими винаги девет братя. Тук значителна роля играе Сатурн. Тези и подобни познания тамплиерите получават в Йерусалим. Не без значение е и фактът, че били посвени в тайните на кивота. Съдържанието му дава сила и власт на онзи, който го познава и използва. Става въпрос за предметите в ковчежето и правилната им употреба. В Стария завет то обичайно се счита за символ на божественото присъствие. Вярно е, че мъдрият познавач и притежател на предметите може да действа като Бог. Това било във възможностите на тамплиерите. Всъщност за такива действия бил упълномощен само приорът, ръководителят на ордена, който разполагал с определени знания, познати на висшето духовенство. По тази причина Жак дьо не издал никакви тайни, дори и след мъчения. За него е нямало тайни!

 
    В тези саркофази имало предмети, които могли да бъдат използвани за преизграждане на стари властови системи.
   Историята им доказва, че възникналата сякаш от нищото организация за много кратко време прераства в мощна властническа структура. Тамплиерите се нарекли ,,Орден на бедните рицари на Христос и на Соломоновия храм при Йерусалим", защото разположили седалището си в близост до някогашния Соломонов храм.    Съмнявам се дали това наименования се отнася за местността където Крал Балудин II ,,случайно" им позволява да установят своята квартира. Мисля, че са приели това обозначение съвсем съзнателно, че господарят му е властелин и на човечеството. Който господства там, владее материята - и тамплиерите доказали, че през знанията за храма внезапно били в състояние да управляват цяла Европа.

   Каквото и да е било съдържанието на саркофазите, то е превърнало рицарите в най-богатото световно сдружение. Със саркофазите те прехвърлили през Средиземно море тайните в Европа. В масонството има ритуали и традиции, които съвсем съзнателно насочват към пренасянето на знания от изток на запад. Наистина географския е от юг на север, но всъщност Изтокът като център на знания на практика е бил преместен през Средиземно море и Южна Франция към Шотландия и оттам обратно към Европа. И при тези обстоятелства тайните били запазени, нещо като библиотека. В нея имало не само книги и писания, но и много предмети. Традиционни и въздействащи били скрижалите с Десетте божи заповеди, жезълът на Аарон и съдината за ,,небесната манна".

   Според Библията за народа на Израел кивотът символизира божието присъствие. По-късно висшият жрец, имал право веднъж в годината да влезе в светилището, където съхранявали ковчега, а чрез кивота да срещне лично своя Бог и да разговаря с него.
   В ритуалите си масонството винаги представя един или повече ковчези в различни форми. Те символизират ковчежето на Завета - впрочем както и саркофазите на тамплиерите. Върху олтара на масонския храм винаги има разтворена Библия, меч и купел за смесване на кръвта. Библията символизира Десетте божи заповеди, които Мойсей получава от Бог, мечът е жезълът на Аарон, а купелът - или ,,Граал" - съдината с манната небесна. Тези предмети са извънредно важни. Жезълът, който е символ за власт, смислово означава, че Аарон е получил разрешение за своята задача от Бог. Скрижалите могат да се разглеждат като основа на десетицата, а не като правила за поведение или етично морален кодекс. Това е ключът, който ще даде възможност, на оня, който го разгадае, да господства.
   Влиянието на купела познаваме от нашите легенди, приказки и предавания за Граала. Той винаги може да помогне на хората за тяхната благодат. Древната купа била използвана ежедневно за събиране на ,,манна" и за съхраняването и в светилището. Това означава, че малкият съд съдържа божествена храна. И който може да я използва, който разполага с нея или има достъп до Граала, притежава божествената сила. Това е възможно и днес и е една от тайните, както използването на жезъла или скрижалите.

   Ако в масонска ложа или в църквата поставят в олтара отворена Библия, продълговат символ и купа, това означава: ,,Ние притежаваме знанието на кивота". А в подробности: ,,Ние сме част от властта, защото знаем как функционира тя." Така се представят и изразяват масонските и християнските храмове, ако разполагат с посветено духовенство.
   Според слуховете би трябвало да има две такива пирамидални камъка - единият притежание на семейство Ротшилд. другият в Музея на вещиците в Брюксел.

   На обратната страна на камъка е изобразено съзвездието Орион. До него има криптографски текст, който е преведен от проф. Курт Шилдман от общността на немските лингвисти и гласи следното: ,,Синът на Твореца е на път".
 
   Естествено има много безсмислени ритуали и празнословия, при които нещо се представя по навик и се провеждат ритуални действия, без участниците да знаят какво всъщност правят и на какво биха могли да влияят. Но трябва да отчетем, че по света все още има достатъчно знаещо хора, които са в състояние да използват инструментите и да ги направляват.
   Освен трите основни символа имало още много други, които са запазени в саркофазите и могат да се използват лесно и ефективно за контрол над божественото. Сред тях били географски и морски карти, различни писмени произведени и многобройни предмети, някои от които особено важни в енергийно отношение. Те трябвало да се съхраняват в подходящи хранилища, които да удържат въпросната енергия. Силно радиоактивни предмети не могат да бъдат транспортирани в картонени кашони, това би могло да стана в други подходящи сандъци. Затова саркофазите с на направени от камък.

   Но отворената върху олтара книга всъщност не символизира скрижалите, а дървото със сефирите.
   При това не само в масонската символика, но и в много други църкви. Човек вижда върху олтара стелите - двете плочи или разтворена Библия - в лявата страна забелязва римските числа от I до III, а отдясно от IV до X. И вярващият християнин смята, че това е Библията или скрижалите с деветте заповеди, които получава Мойсей.
   Всъщност това е кабалистичен ключ и представлява дървото със сефирите, с трите горни и седемте долни сефири. Който умее да го използва като ключ, ще може да разгадава всякакви християнски, еврейски и ислямски тайни. Това е много важен код. Човекът трябва да е отлично запознат с учението на Кабала, за да разгадае тайната.
   Тази наука обаче няма нищо общо с нумерологии или числови магии, а човек може да се занимава с нея съвсем сериозно и да се позовава директно на книгата ,,Зохар".

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.