Ads Top

Адам Вайсхаупт основава обществото на Баварските илюминати

   Адам Вайсхаупт е роден през 1748г. и възпитан в Йезуитски манастир. На 22 години той става професор в катедрата по канонично (църковно) право в Инголщатския университет.

   Въпреки че Вайсхаупт произхожда от еврейско семейство, по-късно преминава към католицизма. Той скъсва с Ордена на йезуитите, в който е духовник. Причината се крие в натиска, който йезуитите му оказват, след като Вайсхаупт официално не става член на Ордена.
   На 1-ви май 1776г. Адам Вайсхаупт учредява Ордена на илюминатите.
   В Енциклопедия Meyer е записано следното:
Създаден през 1776г. от Адам Вайсхаупт в Инголщат таен съюз, произхождащ от масонството, чиято цел е била чрез принципите на Просвещението да насърчава космополитните възгледи и да се противопоставя на монархическия принцип. Негови членове между другото са били Й. Г. Хердер, Йоан В. фон Гьоте и барон Адолф фон Книге.



   Името илюминати подсказва нещо за целите, които свързват Вайсхаупт с основаването на ордена: създаването на Novus Seclorum - Новия световен ред. Името илюминати означава, че всички членове на Ордена са единствените знаещи, просветени хора - Просветлените!
   Баварските илюминати използват тайни имена за отделните лица и за местата на техните ложи. Вайсхаупт се нарича ,,Спартак", на името на гладиатора, застанал начело на най-голямото робско въстание при управлението на Помпей Велики. Барон фон Книге носи кодовото име ,,Фило", господин фон Цвак, съветник на принца на Залм, се казва ,,Катон" професор Вестенрайдер - ,,Питагор" и т.н.

   Орденът е разделен на три класи. Първата се състои от послушници, Minervalen и по-незначителни илюминати. Втората класа е от свободни зидари (обикновените рицари и шотландските рицари). Към третата класа - Мистериозната класа - се числят духовници и регенти, магьосници и крале. Крал бил и самият Вайсхаупт.
 
   Проникването на масонските ложи скоро е осъществено. На 16-ти юли 1782г. на конгреса във Вилхелмсбад окончателно е утвърден Алиансът между Баварските илюминати и масоните.
   Със сключването на съюза се обединяват най-могъщите тайни общества за времето си. Алиансът е имал около три милиона членове по цял свят и оказва основно влияние върху по-нататъшното развитие на световната история, въпреки че историците всъщност не го удостояват с достатъчно внимание - поне не официално. Но сигурно и за това си има причини, защото като се замисли човек, нищо не се споменава и в учебниците по история, нито пък в училищата и университетите някога е имало учебен предмет, който да се занимава с тайните съюзи и влиянието им върху световната политика. Искам да отбележа, че от историческа гледна точка им достатъчно сведения за тайните организации и значението им за историята на света.
 
   Да се върнем обратно на конгреса във Вилхелмсбад: там трябва да са били взети важни решения и дадени указания за бъдещето. Само малко от тях са стигнали до обществеността. Интересно е изказването на граф дьо Вирийо, участвал в конгреса като масон. На въпроса, би ли могъл да издаде няколко решения, той отвърнал:
Нищо няма да Ви доверя. Мога само да кажа, че всичко е значително по-сериозно, отколкото си представяте. Заплануваният заговор е замислен така умело, че за монархии и църква в известна степен няма да бъде възможно да се отърват от него.

   От този ден нататък, както съобщава биографът М. Коста де Бюрегард, граф дьо Вирийо, вече със страх говорел за масонството и не без основание, както показва бъдещето.
   В тази връзка има значение и признанието, което прави Отец Абел през 1898г. на конференцията във Виена. Дядото на Абел е един от лидерите на конгреса във Вилхелмсбад. Ето думите на отец Абел:
През 1784г. ,,Великата еклектична Ложа" във Франкфурт свиква извънредно събрание. Един член внася за гласуване смъртната присъда на Лудвиг XVI, краля на Франция, и на Густав, краля на Швеция. Мъжът се казвал Абел и е моят дядо... На смъртното си легло баща ми, като последна своя воля, изрично ми завеща да положа усилия за премахване на позора, който е причинен нему и на семейството ни. Ако не бях длъжен да изпълня това разпореждане по силата на завещанието от 31-ви юли 18700г., нямаше да кажа нищо.

   С увеличаване на информацията за намеренията на илюминатите, интересът към действията им става все по-силен. През 1785г. четирима ръководни членове напускат организацията и правят заявления пред следствен съд, свикан от баварския курфюрст. Неочакваните им разкрития премахват всяко съмнение в подмолния характер на движението на илюминатите.
   В резултат на това на 11-ти октомври 1785г. баварският курфюрст разпорежда претърсване в дома на господин Цвак, главен асистент на Вайсхаупт. Иззетите документи разкриват плана и целите на илюминатите (,,Нов световен ред"). Баварското правителство ги публикува с цел разкриването им пред световната общественост, с което между другото иска да предупреди своевременно монарсите.
 
   Отнемат професорската титла на Вайсхаупт. Той търси убежище при един от своите ученици, херцога на Саксония-Гота.
   Крахът или по-скоро разпадането на Ордена много бързо след това става публично достояние и непрекъснато е разгласяван от историците. Всъщност ,,крахът" е само следваща решаваща стъпка по пътя на илюминатите за реализиране на целите им. За какъв упадък или разпадане може да става дума, когато след Алианса от 1782г. броят на членовете в организацията нараства на милиони. Тъкмо обратното - създава се удобна възможност организацията да действа още по-конспиративно. Названието илюминати систематично е заличавано от речниковия състав на езика.
 
   Следната инструкция се отнася за регентите:
Най-голямата сила на нашия Орден се крие в неговата секретност; при никакъв случай, на никое място не намествайте името му, а винаги действайте от друга позиция.

   Европейските правителства игнорират предупрежденията на баварския курфюрст. Една от последиците след това между другото е Френската революция.
   Самият Адам Вайсхаупт, който през 1830г. умира на 82 годишна възраст, се опитва да убеди света, че делото на илюминатите е минало. Вече на смъртно легло той инсценира затрогващо разкаяние и се връща в лоното на католическата църква.

   В края на това изложение нека хвърлим един поглед на важен аспект във връзка с конгреса във Вилхелмсбад през 1782г.  През следващите години се разраства силно движение, което постига еманципацията на евреите. Ако до този момент на евреите е отказвано членство в редиците на масоните, сега отлъчването е отменено. Конгресът решава, централната на просветленото масонство да се премести във Франкфурт, седалището на много банкери от Мойсееевата вяра.
   Множество историци виждат в това събитие крайъгълен камък на световната политика, защото решението поставя основата за смесването на тогавашното масонство с финансовата мощ, която естествено се е свързала и се свързва с фамилията на Ротшилд.

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.