Ads Top

Хрониките на Чип Тейтъм разкриват кода на престъпленията и парите

   Тези документи бяха попълнени по времето на операциите, провеждани от въздушната база Палмерола – Хондурас между февруари и май 1985 г. Това беше цели две години преди светът да чуе въобще за Оливър Норт и операцията Иран-Контра.

   Събрах тези документи като хронология, проследяваща седмица след седмица, събитията, в които бяха въвлечени висши политически и военни лица.
   На 23 октомври 1986 г. каргосамолет С-123, натоварен с оръжие и муниции, беше свален над Никарагуа. Единственият оцелял беше пленен от никарагуанските военни и закаран в Манагуа за разпит. По време на разпита Еужен Хазенфус призна, че сваленият самолет бе собственост на правителството на САЩ и изпълняваше задачи на Централното разузнавателно управление /ЦРУ/. Въпреки че САЩ категорично отрекоха, че самолетът е техен и че Хазенфус е работил за тях, последвалото разследване показа, че думите му са верни. За прикритие президентът Роналд Рейгън поиска специално разследване на тези "абсурдни твърдения".
   Срещу 40 милиона долара разследването не откри "никакво нарушение" по границата Никарагуа – Хондурас. Но, ако бяха извикали да дадат показания военните за тяхното ежедневно снабдяване на контрите в Никарагуа, щеше веднага да се разбере, че законът "Боланд", забраняващ каквато и да било военна подкрепа за контрите, е бил нарушаван постоянно. Показанията на персонала щяха също да разкрият, че военни самолети бяха използвани за транспортирането на кокаин от лаборатории, оборудвани със съдействието на ЦРУ в лагерите на контрите.

   Защо не бяха разпитани?
   Следните редове разкриват хронологията на полетите, които командвах в Централна Америка.
   През февруари 1985 г. два самолетни екипажа от 3/498-а медицинска компания от Форт Стюард в Джорджия пристигнахме във въздушната база Палмерола в Хондурас. Всеки екипаж се състоеше от пилот, помощник-пилот, медицинско лице и шеф на екипажа. След като пристигнахме нашият екипаж трябваше веднага да отиде при началника на болницата за бъдещите задачи. Началникът беше полковник Зичек.
   Последваха проверовъчни полети с инструктор, познаващ оперативните правила в страната. След това поехме медикоевакуационни мисии за Joint Task Force Bravo. Тъй като преди това имах многобройни полети в Централна Америка като пилот за специални задачи познавах добре обстановката и местните ограничения. Но когато поех задачата за инфилтриране на 3/498-а медицинска компания и да се представяме като медицински пилоти, както ни заповяда полк. Оливър Норт, беше ми наредено да не споменавам нищо за предишните ми полети в района.
 
   На 15 февруари 1985 г. по време на полета до La Cieba в Хондурас бях инструктиран да се свържа с местната ми свръзка майор Феликс Родригес. След пристигането в La Cieba се свързах с него. Той ни взе с екипажа и закара за нощувка в една от къщите на ЦРУ, оградена с 3-метрова ограда и пазена от въоръжена охрана. След вечерята екипажът отиде да спи, а ние с майор Родригес останахме да планираме полетите през следващите четири месеца. Трябваше да напуснем Хондурас през юни 1985 г. Бях инструктиран, че освен в нормалните медицински полети ще участвам и в други секретни задачи. Паролата за тях беше "Пегас". Всички от "Пегас" имаха приоритет пред другите полети. Майор Родригес също ми съобщи моята "верига на подчинение". Задачи можеха да ми се възлагат от всеки един от следните:

Оливър Норт – заместник-съветник по националната сигурност в Белия дом;
Амирам Нир – бивш израелски офицер от разузнаването на Израел – Моссад, и съветник на вицепрезидента Джордж Буш;
Феликс Родригес – ЦРУ.

"Пегас" включваше полети до Llapongo в Ел Салвадор /тук беше разположена Corporate Air Services, работещата за ЦРУ авиокомпания/, до лагерите на контрите в Хондурас и Никарагуа, разположени в джунглите и планините по границата между тях. Основната задача на всички полети в рамките на "Пегас" беше да возим големи бели хладилници до и от лагерите на контрите. Те винаги бяха запечатани и надписани като "медицински доставки".

   26 февруари 1985 г.
   От нашия разузнавателен район в базата Палмерола ни възложиха да откараме двама цивилни пилоти до един от най-големите лагери на контрите на хондураската страна на границата. Имената на пилотите, както ги записах в плана на полета, бяха Бил Купър и Баз Сайър. Излетяхме в 16.30 часа гринуичко време. По време на полета Купър ни каза, че работят за авиокомпанията на ЦРУ Corporate Air Services, базирана в Llapongo в Ел Салвадор. Те се срещаха с шефовете на контрите, за да координират въздушните доставки на оръжие за техните лагери.
   Срещата между пилотите и шефовете на контрите продължи един час. След това те ни дадоха бял хладилник с надпис "ваксини". Бяхме инструктирани да го доставим на един С-130 в летището La Mesa. На летището, което се намира в Сан Педро Сула в Хондурас хладилникът беше свален от двама от екипажа. Тежеше повече от 100 кг. Но опаковката му се скъса. Тогава намерих залепваща авиационна лента, за да го залепя отново. Купър и Сайър отидоха да обядват и да чакат своя полет за Ел Салвадор. Когато отстраних откъснатата опаковка на хладилника забелязах, че съдържанието му беше много торбички с бяла прахообразна субстанция. Повече от сто торбички, пълни с кокаин. Запечатах отново хладилника и продължих да зареждам самолета с гориво. Два часа по-късно пристигна споменатият С-130 на US Air Force, за да вземе хладилника с "ваксините".
   Върнахме се в базата в Палмерола. Оттам се обадих по телефона във Вашингтон на Оливър Норт и му докладвах за откритието. Той ми каза, че това са "военни трофеи". "Сандинистите произвеждат кокаин и го продават, за да купуват оръжие." Тогава си спомних за няколкото други хладилници, които бях доставял в Арканзас няколко пъти преди това.
   Тогава бях пилот за специални операции в Ft. Cambell – Кентъки. През 1983 г. в 1984 г. получавахме заявки от медикоевакуационното поделение в този район да доставяме бели хладилници с надписи "медикаменти" до въздушната база в Литъл Рок – Арканзас.
   Последвалото разследване, което направих сам ми даде отговор на един основен въпрос. Медикоевакуационната единица във Ft. Cambell – 324 медицински батальон, беше прикрепена към Task Force 160. По време на моите полети в Арканзас бях посрещан от човек, който се представи като Дан Ласитер. Ласитер никога не беше сам. Винаги беше придружаван от цивилен полицай. Неговото име беше Раймонд Янг. Беше ми представен. Казваха му Бади. Янг по-късно се показа в Хондурас. Представи се като член на Арканзаската национална гвардия. При друг случай Ласитер беше придружаван от друг човек. Неговото име беше Джери Паркс. Работех с Паркс до 1992 г. През 1992 г. Паркс беше убит.
   В края на 1983 г. ми беше възложено да доставя два хладилника до летището в Литъл Рок – Арканзас. Те отново бяха обозначени като медицински доставки и трябваше да бъдат връчени лично на Дан Ласитер. Заповедта беше да изчакам Ласитер, ако го няма на летището.
   Преди да излетим прикрепихме каргото. Забелязах, че единият хладилник, въпреки че беше идентичен с другия, тежеше много повече. Раздрусах го, за да разбера какво е съдържанието му. Но той беше така натъпкан, че нищо не се разклати. Помислих, че това са човешки органи, набутани в сух лед. Отворих хладилника, за да видя съдържанието му. След като го проверих любопитството ми беше задоволено. Затворих го отново с лепяща лента. Излетяхме към Литъл Рок. Пристигнахме късно през нощта към 22.30 ч. Ласитер не ни чакаше. Чак към 12.25 ч. на следващия ден дойде лимузина, следвана от бус и полицейска кола. Ласитер беше първият, който слезе от лимузината. Познах го от предишния полет. Последваха го двама други души. Ласитер ми се представи. Вероятно не ме помнеше и ме попита дали това е самолетът с органите на донори. Казах му, че сме докарали хладилниците и ги посочих в опашката на самолета. Шофьорът на лимузината на Ласитер взе хладилниците. Тежкият хладилник отиде в лимузината, а лекият беше натоварен в буса.
   Ласитер ми представи другите двама.
   Най-напред бяхме представени на губернатора на Арканзас Бил Клинтън и на шефа на неговата охрана Раймонд Янг. В този момент Янг ме позна.
   Тогава бях представен на третия човек в лимузината.
   Бяхме поканени да преспим на място. Съгласихме се. Мислех си, че някой от тях ще иска да разговаря с мен след като намерят бележката, която оставих вътре в по-лекия хладилник. След връщане във Ft. Cambell се обадих в ЦРУ на Уилям Колби и му казах за доставката и моето откритие. Казах му, че когато отворих хладилника, който взе губернаторът Бил Клинтън, в него имаше няколко килограма кокаин и много пари...
   ...Хладилниците, които бяха доставени в Арканзас, бяха като онзи, който току-що бях открил в La Mesa в Хондурас, пълен с кокаин. Реших, че ще бъде най-добре, ако почна да документирам каргото заради сигурността на екипажа. Оттогава отбелязах кокаина на гърба на плана за полета."


Няма коментари:

Предоставено от Blogger.