Ads Top

Народният бунт срещу плащането на дълга

   В началото на 2008г. вълната на високорисковите ипотеки (sybprime) и на отровните деривати, пуснати в обращение от престъпно безотговорните банкери на Уолстрийт, взривява балона и на сметките онлайн с висока доходност. В този момент финансовата система на страната рухва като пясъчна кула и исландската крона загубва повече от половината от стойността си. През октомври 2008г. 3-те основни частни банки в страната обявяват фалит (Landsbanki, Kaputhing, Glitnir), оставяйки дълг почти 10 пъти по-голям от БВП. Всичко се случва съвсем внезапно, тъй като в продължение на години най-видните международни финансови експерти са изготвяли брилянтни доклади по отношение на Исландия. Бившият икономически съветник на Роналд Рейгън, Артър Лафер изказва следната сентенция през 2007г.: ,,Исландия представлява пример за света". Известният колумбийски монетарист Фредерик Мишкин е поискал сумата от 124 млн. долара от исландската Търговска камара за изготвянето на доклад с красноречиво заглавие ,,Стабилността в Исландия", който излиза малко преди голямата криза.
   Така, когато исландците се оказват изправени до стената, тогавашният министър-председател Геир Хаарде (бивш шеф на Централната банка на Исландия) се намесва с молба за първи заем от 2,1 млрд. долара за национализирането (частично) на 3-те банки, твърде големи, за да фалират. Става въпрос само за буферна мярка, тъй като Хаарде е в процес на договаряне с МВФ на втори заем от около 8 млрд., които да върне на чуждестранните инвеститори (предимно английски и холандски). На 19 ноември Международният валутен фонд одобрява отпускането на първата част от помощта от 2,1 млрд. долара от общо предвидените 10 млрд. долара.
   Докато капанът на дълга затваря. Исландия със стоманени клещи, медиите препускат в разпространението на обичайната мантра, според която жертвите, които трябва да се направят от населението, са абсолютно необходими за спасяването на страната от фалит.
   Въпреки това, случва се всичко онова, от което най-много се е страхувал финансовият елит: исландците се разбунтуват и открито заявяват опозицията си за плащането на банковия дълг с публични средства. Без излишни притеснения от апокалиптичните предсказания на върхушката започват масови протести чрез социалните мрежи и в първите дни на 2009г. десетки хиляди протестиращи излизат по улиците. Обсаждат Парламента в продължение на седмици наред с тенджери и други метални, произвеждащи шум, предмети в знак на протест.
   Исканията им са основно три: разпускане на правителството, откриване на съдебно производство за разследване на дейността на министър-председателя и преразглеждане на Конституцията.
   Последната предоставя твърде много правомощия за изпълнителната власт, а ощетява съдебната и законодателната. Тази ситуация позволява на правителството да разпродаде държавните банки на частни компании, освобождавайки ги дори от задължението да поддържат минимален резерв като гаранция за задължителни резерви.
   На 26 януари 2009г. Геир Хаарде подава оставка и на 11 февруари е сформирано временно правителство, начело на страна до предсрочните избори. Новото временно правителство на Йохана Сигурдардотир отнема мандата на тримата управители на Централната частна исландска банка, обвинени, че не са положили усилия за избягване на кризата, и поверява поста на Мар Гудмундсон (икономически съветник в Министерството на финансите на Банката за международни разплащания в Базел) като единствен управител. На 25 април 2009г. се провеждат нови избори, от временното правителство с ляв съюз (социалдемократи и зелени).
   Сигурдардотир, макар и формално да осъжда неолибералния модел, веднага приема решението, предложено от Тройката, ангажирайки се да върне на Великобритания и Холандия повече от 4 мллрд. долара. За да преодолее силната народна опозиция относно новия пакет за спасяване на банките, тя обещава да обвърже размера на сумата за възстановяването с темпа на икономическия растеж на острова.
  Населението е наясно, че каквато и благоприятна клауза да бъде поставена върху условията за връщането на заема, този дълг няма суверенен произход, който да оправдае саможертвата на цялата нация.
   Нехайна към народната воля, Йохана Сигурдардотир иска от Международния валутен фонд друг заем и прокарва в парламента нов закон, с който нахлува ярем на гражданите за плащането на дълга на банките. Въпреки това, когато международната преса вече счита за подписано споразумението с МВФ, президентът Олавур Рагнар Грмсон отказва да ратифицира закона и призовава свикването на референдум.
   Изправен пред влоши;ата се ситуация, финансовият елит увеличава натиска върху исландската държава и както холандското, така и британското правителство заплашват с тежки отмъщения, стигайки дори до закана за изолация на Исландия. Премиерът Йохана Сигурдардотир даже приканва хората да не гласуват, посочвайки, че, ако референдумът бъде приет, МВФ ще блокира първия транш от 2,1 млрд. долара, одобрени за национализацията на фалиралите банки. Лондон стига дотам, че обявява намерението си за приемане на класически мерки като за борба с тероризма - замразяване на банковите сметки на исландците в чужбина.
   В тази връзка исландският държавен глава Гримсон казва в интервю: ,,Бяхме предупредени, че ако отхвърлим условията, ще се превърнем в Куба на Севера!"
   В референдума през март 2010г., независимо от всички лъжи и заплахи от страна на международни и национални институции, поразително голям процент - 93% от населението гласува против плащането на чуждия външен дълг. Изпратеното послание на хората към законодателите е силно и ясно: ,,Искаме да платим само това, което е справедливо, но не и исканите 40 000 евро на семейство дългове съгласно чуждестранните договори на частните банки."
   На следващата година министър-председателят Йохана Сигурдардотир провежда втори референдум, който приключва на 9 април 2011г. с още по-съкрушително поражение за правителството.
  Така година след година, въпреки мрачните прогнози на международните финансови експерти, исландската икономика продължава да расте, достигайки ръст от +3% от БВП през 2012г. и равнище на постоянен спад от безработица.

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.