Ads Top

Масони във ватикана

   Масонството - ,,антицърквата" - и католическата църква открай време имат напрегнати взаимоотношения, което едва ли се нуждае от допълнително обяснение. Тук ще се съсредоточим само върху някои примери.

   Въпреки че за официална година на създаване на Свободните зидари (основаване на английската Велика ложа) е определена 1717г., има различни признаци, че масонски ложи функционират много по-рано. Различни източници сочат, че кралят на Шотландия, Джеймс I (1566-1625) е посветен през 1602г. в ложата на Scoon и Perth. Година по-късно е обявен за крал на цяла Англия и управлява в Лондон. По това време се появява считаната и до днес за класически английски превод King James Bible (,,Библия на Крал Джеймс"). Предговорът на първото издание е написан лично от крал Джеймс и съдържа бележки, които са насочени срещу папството и биха могли да се класифицират като пренебрежителни и язвителни. Конфликтът следователно е внесен дори в Библията (или поне в предговора).

   Папа Пий VIII (1761-1830) публикува енциклика срещу масоните. Той е избран за папа през 1829г. и умира след едногодишен понтификат.
   През 1738г. папа Климент XII издава папски декрет, който постановява, всеки присъединил се към масоните католик да бъде отлъчен от църквата.
   Папа Лъв XIII издава на 20-ти април 1884г. енцикликата Humanum genus (,,Човешкият род"), в която заема позиция срещу масонството като антихристиянско движение. Той използва тежки думи и директно говори за:
Царство на Сатаната... под чиято власт са всички онези, които отказват да се подчинят на вечния Божи закон, пренебрегват Бога или действат против него... (Враговете на Бога са) в съзаклятие помежду си за ожесточена борба под ръководството и помощта на съюза на така наречените Свободни зидари. Без да крият плановете си, те подстрекават срещу величието на Бога и открито и явно работят за унищожаване на църквата...

   Интересно е наистина да погледнем на света от гледната точка на църквата. Тя говори за Сатаната или Дявола - действащото лице зад кулисите дърпащо конците със злобните си ръце. Той предпочита малодушните хора, които са прегрешили и с греховете си лесно са се поддали на властта му и са станали негови слуги.
   За делата си целенасочено използва верните му майстори и велики майстори на изкушението и злото срещу ръководните сили на противниковата страна, за да се добере до командния лост на властта и да упражнява върховно влияние в областта на църковните, религиозни, обществени, политически, културни и научни дела.

   От почти двеста години действията на италиански масони от висока степен имат за цел да възкачат на трона на Св. Петър папа, който да отговаря на техните потребности. Доказва го документ от 1818г. със заглавие ,,Дългосрочна инструкция. Кодекс и наръчник на Върховните във висшето масонство". В инструкцията най-напред се говори за политическата цел, за освобождаването на Италия, което трябва да бъде последвано от освобождението на целия свят, ,,братска република и обединяването на човечеството" По нататък се казва:
Нашата цел е... пълното унищожаване на католицизма и дори на църковната идея... Папата, който и да е той, никога няма да влезе в тайните съюзи; затова тайните организации трябва да направят първата крачка към папата и църквата с цел да ги оковат във вериги. Делото, с което сме се захванали, не е работа за ден, месец или година - може да продължи много години, може би един век... Това, което търсим и което трябва да чакаме, както евреите своя Месия, е папа според нашите нужди... Не се съмняваме във възможността да вложим всичките си усилия за постигането на тази крайна цел.

   Хитрият  проект за малко да успее през 1903г. След смъртта на Лъв XIII кардиналите щели да изберат за папа последния държавен секретар на починалия папа, високопоставеният масон и кардинал М. Рампола. Но на третия изборен тур на 2-ри август 1903г. нещастието - от гледна точка на църквата - все още можело да се предотврати. В крайна сметка на седмия тур на 4-ти август 1903г. като папа Пий Х е избран патриархът на Венеция, Джузепе М. Сарто. Фактът, че кардинал Рампола е масон от висока степен, става известно едва след кончината му, когато в наследството му са открити документи, потвърждаващи принадлежността му към ложата.
   През септември 1978г. във Ватикана се появи списък със сто двадесет и едно имена, който попада в ръцете на папа Йоан Павел I. Две години по-рано, през лятото на 1976г., подобен списък се появява за първи път в свещените зали на Ватикана и съдържа имената на високопоставени духовници - архиепископи, епископи, прелати и някои християни без духовен сан, - както и съответната дата на встъпване в ложата. Документът е широко разпространен. И досега не е известен първоначалният източник.
   Един от присъстващите в списъка е държавният секретар Жан Вилот, който реагира с опровержение. Френското списание Lectures Francaises публикува през 1976г. в септемврийския си брой споменатия списък с имена на масони и името на френския държавен секретар естествено не е пропуснато. В отговор Вилот предприема офанзива като пише писмо на директора на списанието, в което дословно се казва следното:
Кардинал Вилот, държавен секретар, изпраща на директора на Lectures Francaises най-сърдечните си поздрави. След като ток неотдавна научи, че списанието е споменало името му в септемврийския брой на 1976г., и го представя като масон, кардинал Вилот декларира изцяло, че той никога, в който и да е момент от живота си не е имал и най-малко отношение към масонството, както и към никое друго смесено общество. Той винаги е на разположение за отсъждането на папите...

   Само след няколко години се установява, че Вилот е излъгал в писмото си. Също както в случая с неговия ,,брат" Рампола, след смъртта му на бял свят излизат решаващите доказателства.

   Пиер Комптън разказва в книгата си The Broken Cross, как католическата църква е инфилтрирана с помощта на тайни общества. До такава степен, че неколкостотин водещи католически свещеници, епископи и кардинали са членове на тайни организации. Продължава с твърдението, че повече от седемдесет служители във Ватикана, между тях и частният секретар на папа Павел VI, генералният директор на ,,Радио Ватикана", архиепископът на Флоренция, прелатът на Милано, заместник издателят на Ватиканския вестник, няколко италиански епископи и абатът на Ордена на Св. Бенедикт, са членове на различни тайни общества. Въпросните лица са само тези, които стават известни в Италия, извън списъка на ложата P2 (Р2 е съкращението на Propaganda Due).
Повече за ложа П2: Натисни ТУК

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.