Ads Top

Присъедини се към съпротивата, почувствай любовта

   Влюбването е основен акт на революцията, на съпротивата срещу днешния досаден, обществено ограничителен, културно свиващ се безсмислен свят.
   Любовта преобразява света. Където в миналото влюбеният е чувствал скука, сега изпитва страст. Където преди е бил самодоволен, сега е въодушевен и подтикван към самоизтъкващи се действия. Светът, който някога е изглеждал празен и отегчителен, става пълен със смисъл, пълен с рискове и възнаграждения, с величие и опасност. Животът за влюбения е дар, приключение с възможно най-висок залог. Всеки момент е паметен, сърцераздирателен в мимолетната си красота. Човек, който някога се е чувствал объркан, неориентиран и отчужден, щом се влюби, знае какво точно желае. Изведнъж той открива смисъл в своето съществуване; изведнъж то става ценно, величествено и благородно.
   Любовта дори представлява заплаха за нашето общество. Хората от буржоазията се страхуват и игнорират страстната любов, защото тя представлява голяма опасност за устойчивостта и претенциите им. Любовта не допуска лъжи и заблуди, нито дори и учтиви полуистини, тя представя всички емоции чисти и разкрива тайни, които опитомените мъже и жени не могат да приемат и понесат. Не можеш да лъжеш със своите емоционални и сексуални отзиви; ситуации или идеи ще те развълнуват или ще те отвратят, без значение дали това ти харесва или не, без значение дали е учтиво или не, без значение дали е препоръчително или не. Човек неможе едновременно да е влюбен и да е (ужасно) отговорен, и (ужасно) почтен член на днешното общество. Любовта позволява на индивидите да се свързват по един смислен начин- тя ги подтиква да напуснат черупките си и да рискуват да са честни и спонтанни заедно, както и да се опознаят по-добре един друг. Така любовта позволява хората да се грижат искрено един за друг. Но и същевременно с това, тя отскубва влюбения от установения ред и го запраща на милиони километри от човешкото стадо, карайки го да живее в един свят, коренно различен от този на другите.
   В този смисъл любовта е разрушителна, защото тя е заплаха за установения ред в модерния ни живот. Скучните ритуали на продуктивността от работния ден и социализираните етикети вече не означават нищо за човека, който се е влюбил. Сега той се ръководи от по-важни сили, а не от чистата инерция и уважението към традициите.
   Маркетинговите стратегии, които зависят от апатията и несигурността, нямат ефект върху влюбения. Забавленията, предназначени за пасивна консумация, не могат вече да го заинтригуват. В днешния свят( било то в бизнес сферата или в личен план) няма място за страстния, романтичен любовник. Това е така, защото той може да реши, че повече си струва да отиде на стоп до Аляска( или да наблюдава облаците в парка) със своята любима, отколкото ,например да учи за изпита по висша математика или да продава недвижимо имущество. И ако наистина реши така, той ще има куража и би предпочел да направи това, отколкото после да бъде измъчван от незадоволените си копнежи. Той знае, че правенето на любов под звездите би направило нощта много по-паметна и запомняща се, отклолкото гледането на телевизия.
   Любовта е заплаха за днешната икономика, която зависи от консумацията на до голяма степен безполезни продукти и от труда, който тази консумация изисква, за да увековечи сама себе си. Също така любовта представлява заплаха за нашата политическа система, защото е трудно да убедиш някой, който има много за изживяване в личните си връзки, да се бие и умре за такава абстркция като държавата; всъщност дори може и да е трудно, да го убедиш, да си плаща данъците. Тя е и заплаха за всякакъв вид култури, защото истински влюбените не биха се спрели пред каквито и да е традиции и обичаи, които са несъвместими с чуствата, които ги ръководят. Така че любовта наистина е голяма заплаха за нашето общество. Какво би станало, ако всеки решаваше сам за себе си, какво е добро и лошо, без да го е грижа за общоприетите норми и правила за поведение? Ами ако всеки правеше това, което иска, имайки куража да се изправи срещу каквито и да е последствия? Ами ако всеки се страхуваше повече от липсата на любов, отколкото от поемането на рискове, или от това да си гладен, да ти е студено или да си в опасност? Ами ако всеки остави настрана своите “отговорности” и дръзне да преследва най-дивите си мечти, да вдигне летвата високо и да живее всеки ден така, сякаш е последен? Помисли си само какво място би бил света!

   Определено би било доста по-различно, отколкото е сега, а е безспорен факт, че хората от “мейнстрийма”, които са едновременно пазители и жертви на статуквото, се страхуват от промяна. Ние трябва да се борим срещу културните ограничения, които биха парализирали и задушили нашите желания. Любовта е това, което дава смисъл на живота, чуството, което позволява да осмислим нашето съществуването и да намерим цел в живота си. Без нея няма начин да решим, как да живеем живота си, освен да се подчиним на някоя власт, на някой бог, господар или доктрина, която ще ни казва, какво да правим и как да го правим, без да изпитваме задоволството, което саморешителността ни дава.

   И така, въпреки стереотипните образи използвани от медиите, за да продават паста за зъби или екскурзии за медения месец, истинската страстна любов се обезсърчава в нашата култура. Ние сме отгледани така, че винаги да се пазим, за да не би сърцата ни да ни въведат в заблуда. Вместо да бъдем насърчавани да имаме куража да посрещем последствията от поетите рискове в преследването на нашите сърдечни желания, ние постоянно сме съветвани да не поемаме никакви рискове, както и да бъдем “отговорни”. А и любовта сама по себе си също е регулирана. Мъжете не трябва да се влюбват в други мъже, нито жените в други жени, нито човек от различна етническа принадлежнист в някой от друга такава. Мъже и жени, които вече са сключили законен/религиозен договор, нямат право да се влюбват в други хора, дори и ако вече не изпитват нищо към своя брачен партньор. Налагането на тези ограничения е пагубно за човешките взаимоотношения. Любовта, която повечето от нас познават днес, е внимателно предписан и предопределен ритуал, нещо, което се случва петък вечер в скъпите кина и ресторанити, нещо, което пълни джобовете на акционерите в развлекателната индустрия. Тази регулирана, комерсиална “любов” няма нищо общо със страстната, изгаряща сърцето любов, която изпитва истински влюбеният. Тези ограничения, правила и очаквания задушават истинската любов; любовта е диво цвете, което никога няма да поникне в предварително приготвените му граници, а ще се появи там, където е най-малко очаквано.

   Влюбеният говори различен морален и емоционален език, отколкото типичния буржоа. Средностатистическият буржоа няма поразителни желания. За жалост всичко, което той знае е тихото отчаяние, призтичащо от прекарването на неговия живот в преследване на цели, поставени пред него от родителите му, учителите му, работодателите му, нацията му и неговата култура.
   Истинската любов е безотговорна, непокорна, презрителна към малодушието, опасна за влюбения и всеки около него. Тя служи само на един единствен господар: страстта, караща сърцето да бие силно в гърдите. Тя презира всичко друго, като самозапазване, подчинение или срам. Любовта подтиква мъже и жени към героизъм- към беззащитни дела, които не се нуждаят от защита за този, който обича.

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.