Ads Top

Интервю с един масон - Част 1

   Поемете дълбок въздух, преди да навлезем с любопитни стъпки в масонството. Да се опитаме да проникнем заедно в света на ритуалите, обетите, многобройните тайни и високоинтелигентните заблуди, за да добием представа за елитарната атмосфера на братството.


   Вие сте масон. От колко време, в коя ложа и от коя степен?
   В масонството съм от около 20 години. Бях приет в една ложа на Ордена ,,Вестфалия". Междувременно членувам в повече ложи и съм получил най-високата степен в различни масонски системи.
   
   Как станахте масон?
   Като млад знаех за масоните само от книгите и осъществих контакт с тях, когато прочетох в един вестник, че канят гости на вечеря. След това се срещах още няколко пъти с братята от ложата и скоро ме приеха за член на ,,Националната Велика Ложа на Немските Свободни Зидари".

   Кога беше това?
   През 1990 или 1991г.

   Разкажете, моля Ви, малко по-точно, как стигнахте до братството. Все пак е донякъде необичайно млад човек да се интересува за масонството и да чете книги за него...
   Преди да стана масон, още 18-годишен, задълбочено се интересувах от нещата, които движат света. Още когато служих във флота, имах много контакти с военните свещеници и исках да зная защо Бог се счита за благ и милостив, въпреки че Библията казва точно обратното, а също така ме заинтригуваха и големите противоречия между Стария и Новия завет. Много години бях член на Розенкройцерите и съм посветен в много тайни. Но всички отговори, които получих там, не задоволиха жаждата ми за знания.
   Когато преди двадесет години осъществих първия си контакт с масоните на една вечерна сбирка, разбрах, че те са нещо друго. Тези мъже можеха да дават отговори, но в действителност не го правеха. На различните събрания създаваха усещането, че са пазители на прастари мъдрости. Малко по-късно станах член на Ложа на Йоан, която имаше над стогодишна история. Тази Синя Ложа принадлежи към Ордена на Свободните Зидари, чиято особена система застъпва християнски ценности.
   Въпреки че още отпреди знаех много неща за масонството и текстовете на съответните ритуали, при приемането си бях дълбоко развълнуван и впечатлен. Тогава разпознах някои ритуални елементи, за които знаех предварително, но церемонията на встъпването ме развълнува невероятно и не може да бъде описана.

   Кои бяха ритуалните елементи, които вече познавахте?
   Знаех че въвеждат кандидата в ложата със завързани очи и по някое време му снемат превръзката, за да бъде ,,разпознат". Освен това знаех, че той трябва да легне в ковчег. В общи линии си представях, че те посвещават и веднага те полагат в ковчега, но по-късно разбрах, че този ритуал се извършва едва когато станеш Майстор. Някои от нещата ми се струваха познати, но преживяването на посвещението не може да се получи от четене. Защото едни са впечатленията, когато те водят като слепец и се осланяш само на слуха и чувството - и съвсем други, когато имаш визуален контакт.

   Това е доказана техника и при разпити...
   Не могат да бъдат предадени дълбоки преживявания на друг човек. Свободното зидарство докосва твърде интензивно подсъзнанието и е много ефикасна програма, която променя човека. Смятам я за извънредно добра и задължителна за ползотворното съвместно съжителство в човешкото общество. Масонството застъпва истината дори когато е нежелана и трудно поносима, понякога направо безмилостна! Човек обича своите илюзии и представи и рядко е готов да ги замени със суровата реалност.

   Всички религиозни системи живеят от ритуали, чийто смисъл не може да бъде споделен с други хора. Могат ли емоциите да бъдат програмирани?
   Всеки ритуал е свързан с дълбоко емоционално усещане, защото е така изграден, че предизвиква точно определено въздействие. При някои ритуали обзавеждаме и ориентираме залата по начин, с който перфектно да подпомогнем или засилим търсения ефект. Мисля, че някогашните масони са ги използвали много по-умело, но днес е потънал в забрана. А ритуалните предмети и самото провеждане могат да създават резонанс, който навлиза много интензивно в подсъзнанието и малко или много модулира усещанията, което загнездва ново чувство у човека.

   Какво представлява ритуалът на посвещаването?
   Най-важна и същевременно най-съдържателна е първата степен - тази на чирака. Това е така, защото в нея се съдържа цялата масонска мъдрост - при това още със самото приемане. Проблемът е, че като чирак все още не можеш да го разбереш. Трябва да си преминал много степени и да си дългогодишен масон, за да установиш, че още първата съдържа всичко. И въвеждането в нея протича винаги по следния начин. Търсещият, който многократно е посещавал ложата като гост, бива въведен в тъмно помещение. Там остава съвсем сам. Стаята понякога е осветена със свещ, но не винаги и кандидатът самотно очаква какво ще се случи. Самотата и тъмнината го карат да се замисли, защо не знае какво му предстои. По някое време се появява един от братята, който ги приканва да снеме от себе си всички метални предмети. После трябва да свали сакото си и т.н. Наистина не остава съвсем гол, но не е прилично облечен. Целта е да не е нито облечен, нито гол, нито обут, нито необут (илюстрацията от ляво), следователно е представен като междинен стадий от развитието на човека. Тогава му завързват очите, завеждат го по обиколен път в ложата и го поставят между двама надзиратели. В този момент водещият брат или придружител го напуска, защото трябва сам да поеме по новия път. В космически смисъл му предстои да стъпи на Земята, защото идва от една тъмна област, която не е земна, а вероятно не е и от нашата Вселена. Ложата е самата земя, но може да бъде и нашата Слънчева система или Вселената - съществуват различни тълкувания. Понеже е сляп, го повежда друг брат. Това са т.нар. ,,пътешествия". Трябва да направи три пътувания към целта, която още не познава. В началото те са неуспешни. Има текстове, които му разкриват, че опитът му се е провалил. Може да се справи при второто пътуване, но при третото наистина има усещането, че вероятно това е правилния път. Посветеният обаче продължава да бъде воден на изток и някога ще го достигне. Изтокът е там, където седи Доспочтеният Майстор с ъгълник на шията. Той задава много въпроси и следват различни действия, като например кръвосмешението. Няма истинска кръв, всичко е символично и кандидатът трябва да изостави стария си живот.
   Следователно винаги става въпрос за смърт и ново раждане. Старият живот трябва да бъде погребан, за да може да започне новият. Това се представя на кандидата символично - свалят му превръзката и след като вижда светлината и великолепната стая, го обличат като масон. Същото правят и в християнската църква при кръщаване. Във водата удавят предишния човек и кръщелникът получава новата си кръщелна риза, а това означава, че е станал нов човек. Масонът-чирак е новодошъл в общността и дава обет пред олтара, че ще се подчинява на нейните закони и ще се присъедини към закономерностите и обичаите. Основната му задача през годината е да приучи на поведение, защото като чирак трябва да работи, да мълчи и да слуша внимателно.
   Като калфа ще прави същото. Отново ще го въведат в ложата и ще предприема подобни пътешествия, но не със завързани очи, защото това вече му е познато. Чрез ритуала му възлагат други задължения и му отреждат други символи. Като майстор вече го полагат в ковчега и тук смъртта на предишния човек е много по-очевидна, отколкото при чирака и калфата. При тях всичко е символично, а тук се преживява твърде нагледно. Друго е чувството и усещането, когато лягаш и капакът се затваря. Чуваш как нещо се случва отвън, където говорят и вършат някакви действия, но не знаеш какви. И това навлиза съвсем дълбоко в подсъзнанието. Не е приятно да лежиш в ковчег, но е огромен опит. Наистина огромен!

   Това не е ли вид промиване на мозъка? Така ли е при висшите степени?
   При висшите степени ритуалите протичат много различно. Там има няколко кулминации. Впрочем има и някои, които ми се струват по-скоро скучни. Съществуват, разбира се, различни нива на преживяването, които са невероятни, но в съвсем друга форма в сравнение с първите степени. Тук отново се търси отмиране на стари представи, защото се възприема друго духовно поведение. Например в ,,Сините Ложи" имаш чувството, че си християнин, без да се използват думите християнство или Христос. Те не съществуват в ритуалите. Но си мислиш, че са християнски. Отново има степени, които се развиват много интензивно в християнска насока и имат същия фон. Тези белези се срещат особено в Ордена на свободните зидари, но също и във философските шотландски степени. Но съществуват и елементи от будизма и философията и именно това е величественото в Шотландския ритуал - неговата философска ориентация. За подобно разглеждане няма значение  крайният резултат - дали ще бъде Бог или Дух, или пък няма да е Дух, а каквото и да е. За философията резултатът е безразличен, но той се постига. При християнското разглеждане накрая винаги трябва да сме стигнали до Бог и това е догматично ограничение. Но е полезно за нашето мислене, тъй като всички сме възпитани по западноевропейския и християнския образец и много неща ни се струват познати. Но при някои степени на Шотландския ритуал може и да не успееш да подредиш нещата и да се почувстваш съвсем чужд. Това е особено ценно за един масон и крайно необходимо за възпитанието му в толерантност.

   Какво означава за масона толерантност?
   Кандидатът или ,,търсещият" трябва да е толерантен, тъй като чрез членството си в ложата ще осъществи връзка, която не е познавал преди. Никой кандидат не знае какво го очаква! Фактът, че многобройни и интелигентни млади хора рискуват, се дължи на тяхното очакване. Масонството търси хора, способни да поемат духовен, интелектуален риск. Братята са интелигентни и силни личности, имащи куража да научат непознатото. И точно това изисква толерантност. Който не е в състояние да изтърпи по своя път възгледи, истини и познания за света, намиращи се извън неговото обичайно мислене, ще се провали или ще бъде сломен. По тази причина отделният брат се наблюдава и води много старателно, преди да бъде присъединен към високите степени.
   Затова интелигентното поведение сред масоните е възможно да се онагледи със следния цитат: ,,Може да не съм съгласен с казаното от теб, но докато съм жив, ще защитават правото ти да го казваш" - Волтер
   Важно е човек да има форум или платформа, където да се изрази.

   Току-що подробно описахте как се изпълнява ритуалът на приемане. Много благодаря за това. Интересно ми е какво почувствахте, когато го извършиха лично с Вас. Би било любезно да го опишете още веднъж, но от лична гледна точка.
   След като участват в многобройни сбирки като гост, един ден получих покана за среща на определена дата в дома на Ложата. Един от братята ме заведе в малка тъмна стая, където доста дълго време останах сам. След това ме пое друг, който свали част от облеклото ми заедно с всички метални предмети и ми превърза очите. После ме развеждаха по заплетени пътища из дома и трябваше да издържа няколко изпитания. По някое време се озовах в помещение, където усетих присъствието на много хора. Трябваше да отговарям на въпроси и бях воден на различни места, получих и много назидания.

   Какви въпроси? Какви назидания? Нещо от рода: ,,Наистина ли искаш да станеш член?"
   Не, въпросите не бяха свързани директно с членството, а с общи мъдрости. Обясних вече, че по време на ритуала се провеждат т.нар. ,,пътешествия". В различни междинни спирки на търсещия се съобщават общовалидни мъдрости. Текстът понякога е предварително определен. Така например при постигане на конкретна степен се казва: ,,Няма живот без смърт, няма смърт без живот". По време на следващия етап от пътуването човек има време да обмисли казаното. И тогава следва друга мъдрост. Но понякога самият водач и придружител просто импровизира и води разговори, които не са точно установени. Това са назиданията, които кандидатът получава.
   След като загубих всякаква представа за време, снеха превръзката от очите ми и се озовах отново обкръжен от безброй великолепни символи. В залата седяха фино облечени и излъчващи достойнство братя. Ритуалът продължи. Трябваше да изпълнявам различни действия и да отговарям на различни въпроси. Постоянно ме питаха дали наистина искам да се приобщя към тях и ми предлагаха да прекратя ритуала, ако съм променил мнението си. Аз обаче исках да принадлежа към тях и държах на своето решение. Трябваше да обещая определени неща, преди да бъда допуснат до кръвосмешение. Чрез него моята принадлежност се потвърди и бях вече масонски брат. Всичко това ми направи силно впечатление и преживяването е запечатано много ярко в спомените ми и до днес.

   Какво точно представлява кръвосмешението?
   То е символично. Кандидатът поставя на сърцето си остър пергел, а майсторът удря с чука си върху него. Не го прави силно, че наистина да бликне кръв, действието е символично. Друг брат, застанал отстрани, държи в ръцете си съд и символично събира кръвта. Това е кръвосмешението.

Следва продължение...

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.