Ads Top

Процесът на концентрация на централните банки в една-единствена световна банка

   Един от основните обективи в дневния ред на доминиращия финансов елит е концентрацията на паричния суверенитет - узурпираният източник на мощ на отделните държави в само една голяма Централна световна банка с изключителна собственост.
   Това е амбициозен проект с древен произход, който неуморно е препоръчван през годините лека-полека, с малки крачки, така че желаната промяна да настъпи уж случайно по необходимост или продиктувана от непредсказуемата динамика на развитието на обществото и свободния пазар. По този начин банкерите достигат последователно всеки един етап от програмата (например създаването на Централната банка на САЩ през 1913г. или Международния валутен фонд през 1950г.) и техният дизайн за света с построяването на Новия Световен Ред става все по-ясен и по-прозрачен.
   Традиционният (начин на действие) е използван, за да изглежда този процес като напълно случаен в провокирането на социален проблем, подходящ да представи реформата или законодателната мярка като единствено възможно решение (проблем/реакция/решение). И докато елитът играе на котка и мишка с нациите, никой не би се противопоставил на промяна, която изглежда необходима и неизбежна, но без създаването на проблема би била неприемлива.
   През 1913г. например в Америка все още не е съществувала Централна банка и Федералният резерв (FED) е създаден под претекст да се справи с предишната икономическа криза от 1907г., предизвикана точно от тези финансисти, които после безнаказано поемат ръководството на новата централна американска финансова институция.
   Кризата от 1907г. е задействана от небезизвестния банкер Дж. П. Морган (безспорен световен авторитет в областта на финансите), разпространявайки непроверени слухове, че голяма конкурентна банка е на ръба на фалита. Паниката, бързо се разпространява в целите Съединени щати и това предизвиква опашки от отчаяни вложители пред Уолстрийт. Кредитните институти са обсадени от тълпите от клиенти, докато борсата е залята от вълни на продажби. Това си е истинска катастрофа - първата глобална криза на ХХ век, и само през месец октомври на 1907г. индексът на акциите на Уолстрийт е загубил 37% от стойността си. Когато всичко е изглеждало изгубено, Дж. П. Морган, Рокфелер и останалата част от купола на банкерите се представят пред американския народ като спасители на страната, финансирайки възстановяването на икономиката, и започват да управляват законодателния процес на Централната банка на САЩ.
   По-голямата финансова стабилност и състоянията на извънредно положение, създадени от кризите, винаги са използвани от мощните банкери като повод да принудят или да ускорят процеса на глобализацията. В този ред на мисли създаването на Европейска централна банка като наднационален орган е огромен успех за финансовия елит.
   Интересно е да се отбележи, че действащото законодателство признава на Федералния резерв и на Европейската централна банка независимост и автономия на съдебната власт, типични за суверенните държави. Видният икономист от глобалисткия елит Томазо Падоа Скипа триумфално заявява:
          За първи път с Европейската централна банка и евросистемата съществува (дори на официално равнище) ,,валута без национално гражданство"; за първи път съдбата на паричната политика се решава от една монетарна институция като ,,Уолстрийт"
   Алън Грийнспан - бивш управител н а Федералния резерв, пише в своята книга ,,Ерата на турбуленцията", че само глобализацията може да сложи край на тази епоха на финансова несигурност, но въпреки усилията на глобалистката пропаганда, която представя глобализацията като абсолютно необходима за общото благосъстояние, единствените, които ще се възползват от това, са членовете на висшите финансови кръгове.
   Реалните резултати от този процес са пред очите на всички ни, тъй като въвеждането на еврото е намалило наполовина стойността на покупката на предишните национални валути и е понижило жизнения стандарт на населението. Приемането на еврото, освен това, служи като фаза на преход към единната световна валута и стъпка по стъпка, криза след криза ще видим средствата за масово осведомяване и институциите да поискат създаването на Световна  централна банка като единственото възможно  глобално решение на финансовия и икономически проблем, създаден от самия елит. Когато този обектив бъде достигнат, новите технологии ще гарантират на банкерите такава власт върху нациите и отделните индивиди, че тази на древните императори просто бледнее.
   ,,В новия Европейски социален ред няма повече място за суверенни държави, най-малко държава, която да намери своите демократични корени. В този смисъл кризата на държавните дългове, която никога не е настъпвала в историята, преследва само една цел - да се приватизира държавата, принудена да вземе пари на заем от частни банки, както обикновените граждани. Договорът от Маастрихт и Пактът за стабилност и растеж (който задължава спазване на параметрите на дефицит от 3% и държавен дълг от 60% от БВП) представляват комуникацията на тази стратегия, където държавите за изпразнени и подчинени на частните пазари."
- Ален Парге, професор по икономика

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.