Ads Top

Мистерията около Majestic-12 (Маджестик-12)

   Изследователят на НЛО Джейми Шандера е първият известен източник на документи, за които се твърди, че признават съществуването на тайна американска правителствена група за разследване на НЛО, Наречена MJ-12.

   През декември 1984г. Шандера получава пакет с пощенско клеймо от Албъкърк без обратен адрес. В пакета има филмова ролка, на която - след като е проявена - е заснет документ от 8 страници, който като че ли е доклад с дата 18 ноември 1952г., до новоизбрания президент Дуайд Д. Айзенхауер от вицеадмирал Роско Хиленкьотер във ръзка с откриването на два разбили се НЛО. Освен това документът разкрива, че на мястото на първата катастрофа с НЛО през юли 1947г., са открити мъртвите тела на четири хуманоида, очевидно с извънземен произход. Към доклада е приложен и друг документ. Това като че ли е президентска заповед, написана от Труман, който създава супер-тайна разследваща единица за изучаване на разбилите се кораби и останките от хуманоидите. Документът твърди, че групата трябва да се нарече ,,Маджестик-12" (Величествената дванадесетица).

   Шандера по-късно посещава Националния архив във Вашингтон, окръг Колумбия, със сътрудника си Уилям Мор и там двамата откриват докладна записка с дата от юли 1954г. от помощника на президента генерал Робърт Кътлър до президента Айзенхауер, информираща, че среща на ,,MJ-12" е насрочена за провеждане в Белия дом на 16 юли 1954г. Шандера и Мур не оповестяват докладната записка за MJ-12  до 1987г., когато научават, че британският  изследовател на НЛО Тимъти Гуд се е сдобил с копие от докладната и се кани да я публикува. Тъй като не иска да бъде изпреварен със сензационна новина. Шандера я публикува.
 
   Джон Лиър е бивш пилот от ЦРУ, който лети на мисии над Виетнан, и е син на Уилям П. Лиър, човека, който разработва ,,Лиър джет". През 1988г. Лиър, жител на Невада, публикува писмо от девет страници до общността на изследователите на НЛО, казвайки че:
Трябва да се изправим пред шокиращите факти... ,,ужасната истина", която правителството крие от нас в продължение на повече от четиридесет години. За съжаление ,,ужасната истина" е много по-ужасна, отколкото правителството някога си е представяло... В усилието си да предпази демокрацията, нашето правителство ни продаде на извънземните. И ето как се случи това. Преди обаче да започна, искам да кажа една дума в защита на онези, които ни спазариха. Те имаха най-добри намерения... Германия може би е открила летяща чиния още през 1939г. Генерал Джеймс Х. Дулитъл отива в Швеция през 1946г., за да инспектира летяща чиния, която се е разбила там в Шпитцберген... ,,ужасната истина"... е известна само на няколко души: това наистина са грозни малки съзнания, оформени като молещи се богомолки, но по-напреднали от нас вероятно с милиард години. От първоначалната група, която научава ,,ужасната истина", няколко души се самоубиват, най-известният от които е генерал Джеймс, В. Форестол. Медицинският картон на генерал Форестол е запечатан и до днес... Президентът Труман бързо слага похлупак върху тайната и така завинтва бурмите,че обществеността още смята летящите чинии за шега. Винаги съм имал изненада за тях... През 1947г. президентът Труман основава група от дванадесет души от висшия военно-научен персонал по онова време. Те са известни като MJ-12. Макар че групата продължава да съществува днес, всички първоначални членове вече са покойници.
   По-нататък в писмото се казва, че нашите учени и извънземните сключват сделка: В Замяна на известна част от напредналата технология на извънземните учените се съгласяват да пренебрегнат техните отвличания на хора и осакатяването на добитък. 
   Лиър пише:
Извънземните биологични единици уверяват MJ-12, че отвличанията.. са просто течащо наблюдение на развиващи се цивилизации.
   След това в писмото се казва, че извънземните биологични единици са измамили MJ-12 и че техните планове в действителност са включвали ,,паразитно консумиране на човешка биологична материя", убиване на хората, които се изпречват на пътя им, и кръстосано оплождане на хора и извънземни.
   Форестол, който е първият Секретар по отбраната на САЩ (преди пост, известен като Секретар по войната), казва на приятел, петнадесет месеца преди началото на Корейската война, че американските войници скоро ще се бият в Корея. Той очевидно е притеснен от факта, че през първите години след Втората световна война висшите ръководители в американското правителство правят отстъпка след отстъпка пред СССР. Президентът Хари Труман иска оставката на Форестол на 2 март 1949г. През май 1949г. Форестол е заведен във военноморската болница в Бетесда за т.нар. ,,рутинен преглед". Няколко дни по-късно тялото му е открито в една стая. На врата му има примка. Смъртта му е наречена самоубийство. Дневникът на Форестол е задържан за повече от година, преди на обществеността да се представи редактирана версия.

   Съществуването на MJ-12 видимо се потвърждава от Робърт И. Сарбакър, учен и консултант на Изследователския и развойния борд към американското Министерство на отбраната. Експерт по инструментална физика и комуникационно инженерство. Сарбакър изследва насочваните ракети за Пентагона. Освен това заема висш пост във Вашингтонския технологичен институт. Сарбакър казва, че MJ-12 притежава телата на мъртви извънземни. Макар че никога не е виждал мъртвите извънземни, Сарбаър е виждал лек като перце, но много твърд метал от разбилия се космическия съд, очевидно материал, конфискуван от Мак Брейзъл в Розуел, Ню Мексико, през 1947г.
   Сарбакър казва:
Инструментите или хора, работещи с тези машини, също са с много малко тегло, достатъчно да издържи на огромното намаляване и ускоряване на скоростта, свързано с машината. Спомням си, че когато говорих с някои от хората в офиса, останах с впечатлението, че тези ,,извънземни" са конструирани като определени насекоми, които сме наблюдавали на земята, при което заради малката маса силите на инерцията, включени в оперирането с тези инструменти, ще са съвсем малки.
   Пишейки на 29 ноември 1983г., д-р Сарбакър заявява:
Все още не знам защо тези неща са толкова дълбоко засекретени и защо се отрича съществуването на тези устройства.
   Според документите на Сарбакър сред членовете на MJ-12 са:

   - Ученият Ваневар Буш, който тогава е шеф на Изследователския и развойния борд към Министерството на отбраната.
   - Секретарят по отбраната Джеймс В. Форестол, който е член до смъртта си на 22 май 1949г.
   - Генерал Уолтър Б. Смит, който замества Форестол от 1 август 1950г. Смит, роден през 1895г., служи като началник-щаб на армейски генерал Дуайт Д. Айзенхауер, върховен главнокомандващ на съюзниците в Европа по време на Втората световна война. Той е наречен от Айзенхауер ,,генералния мениджър на войната". След гимназията Смит постъпва в Националната гвардия на Индиана. По време на Първата световна война служи като пехотинец пехотинец в Четвърта дивизия във Франция. Получава офицерски чин през 1917г. и служи като офицер от разузнаването. След Втората световна война Смит е посочен от президента Труман за американски посланик в СССР. През 1949г. той става командващ генерал на Първата армия и е преместен в Ню Йорк Сити. Определен е за директор на Централното разузнаване от Труман през октомври 1950г., след като американското разузнаване не успява да прогнозира нахлуването на Северна в Южна Корея през лятото на същата година. Дали ЦРУ има собствени ,,Досеита Х"? Може би. Смит смята, че НЛО могат да имат последствия за националната сигурност и нарежда провеждането на изследване. Резултатите остават засекретени. Смит напуска ЦРУ и се оттегля от активна служба в армията през 1953г. Става заместник държавен секретар за една година, преди да се пенсионира и да се отдаде на кариера като писател, през която публикува книги като ,,Eisenhower's Six Great Decisions" (,,Шест велики решения на Айзенхауер") (1956) и ,,My Three Years in Moscow" (,,Мои три години в Москва") (1949). Умира през 1961г.
   - Гордън Грей (1909-1982), адвокат, който от 1937 до 1947г. е издател на вестник (,,Winston-Salem Journal" и ,,Twin City Sentinel"). Председател е на борда на издателската компания ,,Пийдмънт" Назначен е през 1950г. като специален помощник на президента Труман по въпросите на националната сигурност. Става национален директор по сигурността на Борда за психологическа стратегия на ЦРУ през 1951г.
   - Американският топучен Дж. Робърт Опенхаймер (1904-1967). Прочут физик, известен като баща на атомната бомба, Опенхаймер учи в университетите Харвард, Кеймбридж и Гьотинген. Получава докторска степен през 1927. Преподава физика за напреднали в Бъркли и Калифорнийския технологичен институт в продължение на петнадесет години. По време на Втората световна война Опенхаймер е назначен от президента Франклин Рузвелт за шеф на проекта ,,Манхатън" - изследователската и развойната програма, която създава атомната бомба. Опенхаймер работи в Лос Аламос. След като бомбата е разработена, той защитава тезата тя да не се използва срещу японците. След войната подкрепя международните усилия за контролиране на атомната енергия. През 1953г. президентът Айзенхауер премахва допуска на Опенхаймер до секретна информация заради обвинения в левичарски уклон. Опенхаймер продължава работата си в Принстънския институт за академични изследвания и е почетен с наградата ,,Енрико Ферми" през 1963г.
   - Торнтън Пейдж, бивш професор по астрономия в Чикагския университет; заместник директор на Изследователския офис на ,,Джонс Хопкинс".
   - Х. П. Робъртсън, физик от ЦРУ и директор на Групата за оценка на оръжейните системи към Офиса на секретаря по отбраната. През януари 1953г., притеснен, че СССР може да се опита да дестабилизира САЩ с приказки за инвазия на НЛО. Робъртсън предлага на групата на ЦРУ за разследване на НЛО към американските военновъздушни сили да започнат ,,развенчаваща" кампания, използвайки знаменитости, които да заявяват, че не вярват в НЛО и ние също не трябва да вярваме. Освен това предлага ,,полицията" да държи изкъсо изследващите НЛО организации, тъй като такива групи лесно биха могли да се използват за ,,подривни цели".
   - Сидни У. Сауърс. Сауръс е назначен от президента Труман за пръв директор на Централното разузнаване на 23 януари 1946г., един ден, след като подписва президентската директива, родила Централната разузнавателна група. Сауърс, роден през 1892г., завършва през 1914г. Маями Юнивърсити в Охайо. Той е бизнесмен, който има голям успех в инвестиционната дейност. Назначен е за помощник-командир - офицер от разузнаването - във военноморския резерв през април 1929г. и доколкото знаем, не е призоваван на активна служба до 1940г. През първите години на Втората световна война Сауърс работи в районни разузнавателни офиси в Грейт Лейкс, Илинойс; Чарлстън, Южна Каролина и Сан Хуан, Пуеро Рико. Трябва да е направил някои добри неща, защото получава голямо повишение през юли 1944г., когато е определен за помощник шеф на военноморското разузнаване, отговарящ за плановете, и заместник шеф на военното разузнаване във Вашингтон, окръг Колумбия. Това е значителен скок в чина и задълженията. Издигнат е до контраадмирал през 1945г. и служи в комитет, представляващ Секретаря на военноморския флот, определящ осъществимостта на формирането на централна разузнавателна организация. Президентът Труман толкова харесва предложението на Сауърс, че го назначава да отговаря за формирането на Централната разузнавателна група и го определя за неин пръв директор. Отчитайки факта, че Труман е майстор в избирането на добри хора за важни задачи, можем да приемем, че Сауърс е имал акредитивите да постигне исканото от президента и упорството да го направи. След като сформира и пуска в действие Централната разузнавателна група, Сауърс за кратко се оттегля, преди отново да се върне на работа в държавното управление по молба на Комисията по атомна енергия, за която провежда изследване за определяне на изискванията на сигурността за запазване на тайната на Бомбата. През септември 1947г. Труман назначава Сауърс като пръв изпълнителен секретар на Съвета по национална сигурност, където той остава до 1950г. Пенсионира се от военноморския резерв през 1953г. и прекарва по-голямата част от 50-те години в протести срещу маккартизма и неговия безразборен антикомунизъм - симптом на параноя, който според него е по-разрушителен от самия комунизъм.
   - Д-р Детлев Улф Бронкс, биофизик, чиято специалност е човешката нервна система. Бронк според някои информации е лидер на аутопсиращия екип за извънземните, които уж са открити около мястото на катастрофата на НЛО близо до Розуел, Ню Мексико, през юли 1947г.
   - Джон фон Нойман, американски топучен през 40-те и 50-те години.

   Съществува ли днес MJ-12? Д-р Стивън Гриър, директор на Центъра за изследване на извънземен интелект (CSETI), казва, че групата MJ-12 днес е преименувана на PI-40.

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.