Ads Top

Дали няма да ни бъде по-добре без богатите

   ,,Парите са като тор: разпределен равномерно, прави добро, на купчина - мирише"
- Клинт Мърчисън

   ,,Масовата безработица е следствие на многото пари, а не на тяхната недостатъчност. Тя е също следствие на високите дългове, а не на ниската задлъжнялост. Причината за съществуващата безработица са създадените държавни дългове. По тази причина ние нямаме нужда от смяна на политиката, която води до нови държавни дългове, облечени в нови дрехи. Това, от което имаме нужда, е смяна на системата. Държавата като Създател на дългове трябва да изчезне.'' Това е основната мисъл в последната книга на Пол Мартин ,,Люлката кризите". Държавните дългове (това често се забравя) са чистата печалба на супер-богаташите и финансовите концерни. Многото пари не се вливат, обаче, в реалната икономика, където действително се работи, а се насочват към капиталовия пазар. Там може да се ,,печели", без да се работи. Така например ,,Сименс", който има около 20 милиарда марки печалба, вместо да ги инвестира в собствената си дейност ги влага във фондовите борси за извличане на максимална рентабилност. Даже нещо повече: за увеличаване на собствената ,,ефективност" по отношение към капиталовите пазари, с цел намаляване на издръжката, се освобождават с хиляди работни места. Мартин казва: ,,Сименс" представлява един индустриален музей в мазето на една Банка. Връзката между държавен дълг и безработицата в страната е и статистически свързано: с едно само изключение статистическите криви за безработицата и държавния дълг във всички страни на европейската общност се движат паралелно.
   Да се водят войни или...
   Тук му е мястото още веднъж да подчертаем, че в една икономика, в която лихвата е основен начин на взаимодействие между пазарните субекти, се наблюдава непропорционално нарастване на дълговете. Затова винаги е необходимо вземанията (дълговете) да се зачеркват, унищожават. Добре изпробваното средство да се унищожат собствените дългове към чужди кредитори е войната. В този случай се ликвидират вземанията на средната класа и до толкова, доколкото има такива, вземанията на бедните слоеве от населението. Като правило големите играчи успяват да запазят богатството си ,,на сухо". Нещо повече: войните са винаги една изгодна сделка за военната индустрия. Заради този факт винаги трябва да се взима на сериозно, когато големите политици закачат на стената картата на някоя по-голяма война. Както в последните две години все по-често се случва.
...да се зачеркнат дълговете
   Но какво да направим сега? На този въпрос отговаря Пол Мартин, автор на различни книги, отнасящи се до икономическите катастрофи и икономиката на нарастващите дългове:
   ,,Ако ние имаме интерес да премахнем безработицата (предотвратявайки срутването на държавата и обществото)", то би трябвало:
   - да намалим или зачеркнем дълговете;
   - или да зачеркнем лихвата от дълговете;
   - или върху лихвата да се плаща 100% данък.
   Ние бихме могли също:
   - да принудим кредиторите да използват богатство си, превърнато в държавни ценни книжа по друг, различен от досегашния начин, като например създаването на нови работни места;
   - или да унищожим държавните дългове, а в крайна сметка и самите ценни книжа, носители на дълговете.
   Как изглежда едно такова унищожаване на кредитните облигации ни е известно от почти 2000 години. Римският император Адриан (76-137г.) е застанал на престола през 117г., и само една година по-късно е изгорил еднократно всички искове за плащания по дългове по времето на отворена обществена акция. Това събитие е увековечено на монети. След този акт, освобождаващ всички длъжници от бремето на дълга, цялото стопанство на Рим скоростно разцъфтява и Адриан е написан като добронамерен Спасител в аналите на историята...
   Времето на цъфтеж при Август започва с масова екзекуция.
   Отстраняването на държавния дълг чрез отнемане на собствеността от кредиторите, които при това биват и физически унищожавани, е един по-рядко срещан вариант на играта ,,Банкрут-Инфлация". Един друг, също добре известен римски император, Август, царувал някъде около Рожденство, си казал: ,,Би било по-добре, ако няколко богаташи изчезнат, отколкото една цяла държава да погине в хаос, анархия и нищета" Така Август наредил да се съставят списъци с имената на всички богати хора (кредитори), т.нар. проскрипции. Всеки, който убие човек от тези списъци (окачени в цялата страна), е бил възнаграждаван. Сам императорът е пътувал по провинциите, за да присъства на закачването на списъка на най-богатите във всеки град. Богатите е трябвало да се представят, за да бъдат екзекутирани. Те са се вайкали с молби за прошка но Август, гледайки твърдо право пред себе си, казвал: ,,Moriturum est" (на български - ,,Трябва да се умре"). Една от най-известните жертви тогава е бил прочутият оратор, правист и философ Цицерон. И неговата глава се е тълкувала на Форума в Рим. След чудовищните убийства, извършени от Август (те са наречени от историка Освалд Шпенглер, автор на книгата ,,Залезът на Запада", финансова операция под формата на една касапница), Рим започва да цъфти, както никога преди не е цъфтял. Започнал е прочутият Августовски период - време на масово благополучие и просперитет.
   

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.