Ads Top

Централната банка на Италия и статуса ,,Направи си сам"

   Централната банка на Италия е акционерно дружество до 1936г. - годината, в която е преобразувана в публична институция с Кралски указ. Към момента в нея работят около 7000 служители и формално е публична институция, въпреки, че на практика все още се управлява от частни банки и застрахователни институции.
   Скандалът избухва през 2004г., когато известният седмичник ,,Famiglia Cristiana" (Християнско семейство) публикува списък на частните дружества, които притежават основния пакет от капитала на Централната банка на Италия. Горещите разкрития произлизат от файл, създаден през 2003г. под ръководството на проф. Фулвио Колторти, за редакционна поредица Изследвания и проучвания на Медиобанка.
   Проучвайки финансовите отчети на банките, на застрахователните компании и на държавните органи изследователите са отбелязали всички дялове, откъдето е видно участието в капитала на Централната италианска банка, успявайки да възстановят голяма част от списъка с участници (дружества и акционерни институции) на най-голямата италианска финансова институция.
   Така става ясно, че 3 частни банки контролират сами Централната банка на Италия въпреки чл.2 от Устава й, според който мажоритарният пакет от акции трябва да принадлежи на публични институции: Във всеки случай трябва да е гарантирана перманентност на мнозинството на акционния капитал на банката от страна на публични органи или дружества, чието мнозинство от акции с право на глас е притежание на публични органи.
   Акционерните дялове на капитала са 94,33% собственост на банки и частни застрахователни дружества и само 5,67 на публични органи (INPS и INAIL). Става ясно как Централната италианска банка е отговорна за нарушаването на правилата на собствения си статут и за това, че е позволила на финансовия елит да поеме неправомерно контрола върху публичните средства. Ролята й на безпристрастен публичен арбитър също се е провалила от момента, в който е поела задачата да упражнява надзор върху търговските банки, докато в действителност е контролирана именно от тях.
   Публикуването на списъка на частните участници в Централната италианска банка потвърждава публично за първи път това, което теоретиците на конспирацията са обявили от време - а именно, че финансовата олигархия е завладяла с измама собствеността на държавната валута.
   Въпреки сериозността на факта, нито една политическа партия или друга институция, изглежда, не е забелязала това преди, защото който е знаел, никога не е казал нищо. През 2005г. Италианската централна банка решава да направи публичен списъка на участниците и тогава правителството на Романо Проди е принудено да се намеси за възстановяване на законността, но вместо да върне паричния суверенитет на народа, национализирайки частните дялове на участниците в Централната банка на Италия, прави точно обратното - легализира съществуващата ситуация, с което нарушава Статута.
   Паричният суверенитет трябва да принадлежи на народа според Конституцията, което е още по-очевидно от факта, че съвременната валута няма присъща стойност (конвертируемост в злато) и поема курса само на законно платежно средство. Лишаването на една държа от правото да издава своя собствена валута означава да бъде поробена от големите банки и мълчанието, или още по-лошо - практикуваната дезинформация от медиите по този въпрос, представлява престъпление срещу народа.
   Незаконно упражняваният контрол от финансовия елит върху Централната банка е узурпиране на най-важните и деликатни функции на една суверенна държава:

   - Правомощия за издаване на банкноти (създаване на пари от нищо), които държавата може да придобие назаем само чрез издаване на облигации като гаранция и заплащайки лихви
   - Упражняване на надзорни правомощия по отношение на банките, банковите групи и финансовите посредници, като им грижа за разумното и доброто управление на надзорните лица, цялостната стабилност, на ефикасността и конкурентоспособността на финансовата система за спазването на законодателството в областта на кредитирането и финансирането.
   - Вземането на решения за автономността на паричната политика и независимост от Парламента и другите публични институции, които са под контрола на Камарите.
   - Властта на интервенция върху валутния пазар.
   - Извършване на надзорна дейност върху финансовите посредници, върху институциите за електронни пари, платежните институции. Националната комисия за компании и фондова борса, небанковите посредници (SIM, SICAV и SGR), издаването на правилници, инструкции и предприемането на действия.
   - Надзирава централните депозитари и клиринговите къщи (компенсационен фонд и гарантиране) за дериватните финансови инструменти.
   - Следи паричните и финансови пазари.
   - Участва в дейността на основните наднационални финансови институции (Международния валутен фонд, Банката за международни разплащания и Световната банка).

Не е допустимо една централна банка, изолирана, която няма никаква отговорност, нито задължението да обяснява какво прави, да може да продължава да създава безработица, докато правителствата мълчат.
- Франко Модиляни
Нобелова награда за икономика 

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.