Ads Top

Банкерът и триковете на професията

   В Средновековна Европа най-ценните стоки за обмен са представлявали златните монети и части от благороден метал в сурово или преработено състояние. Пласирането и съхранението на златото е създавало огромни затруднения поради неговото значително специфично тегло и постоянната заплаха от бандити. Тази ситуация е принудила по-голямата част от заможните хора да депозират златните си монети при златари, лихвари (прототип на модерните велики сили) от еврейски произход (на християните е било забранено да дават заеми срещу лихва), които са притежавали най-сигурните сейфове. Златарите, на свой ред, са издавали удобни хартиени разписки като обезпечение за внесения депозит, които са можели да бъдат търгувани от притежателя вместо обемистите монети, чиято стойност са представлявали. Това е бил най-удобният, бърз и сигурен начин за разпореждане със собствените пари. Тези обещания за заплащане впоследствие са използвани, когато клиентите са се обръщали към тези професионалисти на свободна практика за получаване на паричен заем. В момента, в който средновековните банкери много добре са осъзнали, че само малък процент от кредиторите (между 10 и 20% общо) биха поискали обратно да изкупят стойността на своите хартиени ценни книжа, започват да продават срещу лихва кредитни известния, които не са обезпечени с действителни притежавани активи.
   Така се ражда идеята за частичен резерв (или минимална квота за покритие), с която златарите - лихвари са печелили, заемайки пари, създадени от нищо. С тази система средновековните банкери са могли да отпускат кредити в много по-голяма степен от действително наличните като депозити. В онези редки случаи, в които се е налагало да върнат повече злато, отколкото материално са имали в трезорите си, са могли да разчитат на намесата на други лихвари. Взаимната помощ е гарантирала на тази категория търговци ефективна и печеливша доходност, като тази система впоследствие е приела модерното име частичен банков резерв.
   Първата последица от използването на тази техника е пускането в обращение на количество пари под формата на хартиен носител (или разписки за заеми в злато), което не отразява изобщо действителния златоносен резерв. С лихвен процент от 20% същото това злато, заемано 5 пъти, води до 100% ефективен годишен доход върху същото, което златарите реално не са притежавали. Този трик е позволил на майсторите на лихварството за кратко време да придобият най-големите богатства на европейския континент. Докато златарите-лихвари са давали назаем пари, създадени от нищото, техните длъжници е трябвало да плащат лихви и дългове, които са ставали реални според правните ограничения. В крайна сметка тези спекуланти са се превръщали в кредитори на суми, много по-големи от тези, които би могла да притежава цялата гражданска общност.
   Високите лихвени интереси често са принуждавали длъжниците да загубят своите реални активи или да търсят нови заеми, за да се справят с предишните. С течение на времето богатствата на цели държави са попадали в хазните на златарите-лихвари и техните съвременни потомци ги виждаме в сегашната каста на великите сили.
   Техниката за умножаването на хлябовете и рибите, по-известна като частичен банков резерв, продължава да бъде използвана и днес по по-рафиниран начин, заедно с други изкусни счетоводни трикове.
   Банкерите знаят, че дори на теория да е възможно в един момент всички вложители да решат в един и същи ден да изтеглят своите капиталовложения, шансовете това да се случи са нищожни. Ежедневно, докато някои клиенти изтеглят своите депозити, други извършват плащания и така се компенсира паричният поток. В един проспериращо общество тегленето на депозити е компенсирано от плащането. Следователно налице е само малък процент от пари в наличност, който да покрие целия генериран от банките виртуален кредит. Издаването от Централната банка на пари в брой представлява само паричната база и не включва огромната маса от циркулиращи кредити, която е нараснала експоненциално, благодарение на продажбата на спекулативни финансови продукти.
   Прословутите деривати (производни) например са определени като такива, именно защото са получени от нещо друго, т.е нямат свой собствен живот и се състоят в реални залози върху тенденцията на един базов финансов инструмент, както ценни книжа, облигации или каквато и да било друго нещо.
   Уорън Бъфет - един от най-богатите инвеститори в света, през 2003г. определя дериватите като финансови оръжия за масово унищожаване и по повод на годишния доклад пише акционерите:
          Ако договорите за деривати не бъдат обезпечени или гарантирани, реалната им стойност ще зависи също от кредитоспособността на контрагентите. В същото време, преди договорът да губи в огромни размери в бюджетите си, без дори нито един цент да премине от ръка на ръка. Разнообразието на договорите за деривати намира лимит само при хората (или понякога, очевидно на лудите).
   На всеки виртуален кредит, създаден без реално покритие, съответства реален дълг и финансовата икономика вече е достигнала обем, десет пъти по-висок от този на реалната икономика.
   Размерът на генерирания виртуален кредит е неизбежно от предизвиканата експлозия на дълга на частния сектор и заедно правят смъртоносен коктейл, който доведе целият свят до фалит.
   ,,Когато президентът Уилсън подписва Закона за Федералния резерв, невидимото правителство на финансовата мощ е било легализирано".
- Чарлз Август Линдберг, депутат на САЩ

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.